Някои от вас може би знаят, а други сега ще разберат, но обичам да правя сурови бонбони.
И да ги ям, разбира се. :)
Нямам предварителни рецепти, нито черпя идеи от интернет. Представям си комбинациите от продукти в главата си, вдъхновена от нещо или просто така - докато пътувам в трамвая, докато правя кардио...
Ако нямам възможност да експериментирам веднага, си записвам идеята в тефтер, посветен на авторски рецепти.
В другия случай тичам бързо до любимото си квартално магазинче за ядки и сушени плодове и започвам да творя. Суровите бонбони "Херцог" са кръстени на мой приятел, с когото се познаваме от форума на bb-team. Херцог Трън е неговото име там, а бонбоните бяха направени, за да му се отблагодаря за една услуга.
Обичам да благодаря по такъв начин, а съм сигурна, че той се приема добре от хората. :D
Но стига съм ви занимавала с излишни приказки.
Горещо препоръчвам рецептата, защото тя се превърна любима на всеки, който се "осмели" да я направи.
Необходимите продукти са:
кашу
фурми
кленов сироп/мед (или без допълнителна сладост, понеже фурмите са сладки)
чиа семена
натурално какао
разтворимо кафе
кокосови стърготини за овалване
Начинът на приготвяне е изключително лесен и може да го видите тук (заедно с точното тегло на продуктите).
И една жестока идея, която е дело на моята прекрасна приятелка Игличето (с която също се познаваме от въпросния форум... готино, а?): ако не ви се занимава да оформяте топчета и да ги овалвате в кокосови стърготини...
...вземете кухненско фолио, сложете сместа за бонбоните върху него, навийте на руло и оставете в камерата да се замрази. После режете, ядете и ревете! :D
Новата ми страст са дървените кухненски дъски. Но не какви да е!
Не, не са скъпи. Нито пък са направени от ценна дървесина.
Най-обикновени кухненски дъски, които всеки може да намери в близкия магазин за домашни потреби.
Това, което обаче ги прави уникални е моят личен почерк, който слагам с голяма любов, две четки, акрилни бои и малко брокат за блясък.
Идеята ми хрумна много неочаквано, а първото изпълнение последва почти незабавно:
Бях много щастлива от крайния резултат - закачлив, цветен и забавен. Чудесна декорация за една "намигаща" кухня, нали?
Много хора ми дадоха обратна връзка, че са се зарадвали и биха искали да имат такива дъски. Някои хора искаха мъже, други - с пържоли, трети - с баница и т.н.
Първоначално мислех да разигравам сюжета с готина мадама в кухнята и да се върти главно около мусаката (знаете приказката за жената и мусаката, нали?), но след това реших да не се ограничавам само до това.
Последва втора:
И трета:
Четвърта:
Петата скоро ще бъде на път и съм сигурна, че няма да е последната. :)
Измина много време от последната ми публикация тук, но както и преди съм споделяла - вихря се на няколко места, така че не съм спирала да споделям размислите си, опита си и всичко, което ми хрумне. :)
Реших да споделя и тук нещо, което преди време публикувах в личния си профил във фейсбук, защото то е важна част от моята същност.
Защо не искам да се занимавам професионално с културизъм
Напоследък няколко човека ме попитаха дали възнамерявам да се готвя за сцената на някое състезание по фитнес и културизъм в близко или далечно бъдеще.
Вероятно ще продължа да получавам такива въпроси, затова реших да направя опит за кратко публично обобщение на отговорите ми. :)
Краткият отговор е: НЕ
Дългият отговор е прекалено дълъг за такъв тип публикация и вероятно няма да бъде прочетен, затова ще ви го спестя. :)
Ще се опитам да намеря някаква пресечна междинна точка.
Няма да предприема подготовка за такъв тип състезание, защото:
1. Физиката ми не е подходяща за категория "Бикини Фитнес" (а и тя не хармонизира със същността ми), а за да съм конкурентно способна в други женски категории (говоря в наистина конкурентни състезания и прицелване в добро класиране), е нужна намесата на препарати, които по никакъв начин не желая в тялото си и не смятам, че си струват цената. Поне аз не бих я платила. :)
2. Смятам, че женското тяло (умишлено ще наблягам на връзката жена-състезания) МОЖЕ ДА Е и всъщност Е красиво през цялата година и в различните му периоди, стига човек да се грижи за него добре целогодишно. И да - понякога то е подпухнало, понякога обиколките са по-големи, но това не е причина да го мразим (да се мразим), копнеейки по състезателната форма на момичетата от сцената.
3. Напоследък ми се струва, че женските категории (визирам по-леките такива) по-скоро вредят на обикновеното момиче, което се възхищава на състезателките, отколкото да помагат.
Налага се схващането, че момичетата трябва да изглеждат като изваяните модели на сцената през цялата година, а тази форма не може да бъде поддържана целогодишно.
Момичетата, които подражават, започват да ядат все по-малко, все по-небалансирано, да правят все по-изтощителни тренировки (защото виждат, че състезателките даже тренират двуразово) и да вървят срещу женската си същност поради грешна информираност, заблуда и неправилна мотивация.
Не знам защо все по-често режимите на състезателите се определят като "здравословно" и се дават за пример дори на любители? Мисля, че това трябва да спре.
Да, състезателките са красиви. Да, те полагат много труд. Да, те налагат един нереалистичен идеал.
Уважавам ги и се надявам всяка от тях добре да е опознала минусите, а не само плюсовете, да е наясно с цената и да крачи по пътя, защото тя иска и е готова да жертва нещо, а не защото така е "готино". Уважавам и желая успех!
Това, което не се вижда на сцената, зад предимно изкуствените и измъчени усмивки е, че има много болка, много жертви и почти винаги те са неоправдани. Лично мнение.
4. Може би е обществена тайна, а може би много хора не искат да го осъзнаят и да нарекат нещата с истинските им имена, но смятам, че често подобни състезания (говоря отново при жените) стават главна причина за казуси с храната от нездравословен характер (да, имам предвид хранителни разстройства). Виждам това като страничен наблюдател и с простото любителско око. И ми е болно. Не желая да участвам в това.
5. С годините преминах през много етапи. Сега тренирам здраво, храня се добре, наспивам се достатъчно и се съобразявам с месечните сигнали на тялото си, когато е нужно. Не вървя срещу себе си. Снимам се често, защото обичам да запечатвам моменти и се харесвам. Искрено се извинявам се на тези, на които им се струва прекалено.
Снимам се често и през цялата година и публикувам всичко това, за да покажа, че има и друга страна и не е срамно да нямаш фибри на показ и издълбана преса. :) Защото много момичета се срамуват от себе си, защото не изглеждат като фитнес модел/ състезателка в "бикини фитнес". Не е и нужно, ако не го искат. Да, аз съм далеч от идеала за женско тяло, което много момичета имат. Прекалено голяма съм, може би имам и повече мускулна маса, отколкото те смятат за красиво. Това няма значение.
Искам да покажа, че една жена може да се чувства добре в кожата си и да постига прилични резултати, които да поддържа целогодишно (с редуващи се малки спадове и върхове), без да е нужно да се готви за състезание (когато това не й допада) и без да поема излишни рискове, чувствайки се гладна, изморена и нещастна. :)
Ето защо няма да ме видите в такива начинания, като искам да подчертая, че не желая да обиждам никой, както и не омаловажавам ничий труд. Надявам се да става ясно. Изразявам лична позиция спрямо задавани към мен въпроси.
Харесвам някои неща в този спорт, а други изцяло не ми допадат. С удоволствие следя някои състезатели и им симпатизирам, оценявайки труда им. Но аз знам какво стои на заден план, докато много подрастващи момичета не са информирани.
Затова в бъдеще ще се радвам да има по-голяма гласност и да се прави по-добро разграничение между хранителни и тренировъчни програми на състезател, от една страна, и на любител, правещ нещата "за здраве".
Бързам да споделя една рецепта, която измислих в движение и се получи от първия път.
Не съм открила топлата вода, но за пръв път правя тази комбинация и реших да не я пазя само за себе си. :)
Необходими продукти:
300 г царевично брашно
10 бр зелени маслини
40 мл олио от гроздови семки
връзка пресен магданоз
ронена чубрица на вкус
сол на вкус
черен пипер на вкус
вода
1 ч.л. сода
1/2 ч.л. лимонена киселина
Начин на приготвяне:
Маслините се нарязват на кубчета, а магданозът - на ситно.
Брашното, олиото, маслините и магданоза се разбъркват с малко вода (около 200-250 мл), за да се получи гъста хомогенна смес. Подправете със солта, чубрицата и черния пипер (имайте предвид, че маслините са солени). Накрая се слагат содата и лимонената киселина.
Сместа се изсипва в силиконова тава с форми за мъфини.
Не съм писала от доста време тук, но това не значи, че не си мисля с любов за блога. :)
Не съм изчезнала - можете да ме четете редовно в BB-Team.
Не съм спряла да рисувам, като обещавам, че скоро ще споделя някои нови неща от мен.
А храната... Храната е нещо, без което не мога и днешната публикация отново е свързана с моите малки сладки изкушения. :)
Мини торта с макси вкус
Необходими продукти за 2 торти:
--> за блатовете
100 г царевично брашно
30 г брашно от гречка
2 дози телешки протеин с вкус на шоколад
20 мл оризово олио
течна стевия на вкус
вода (около 100-150 мл)
--> за крема
2 дози телешки протеин с вкус на шоколад
1 ч.л. натурално какао
1 ч.л. сок от бъз
натурални кокосови стърготини за поръсване
Начин на приготвяне:
Смесете всички продукти за блата до получаване на хомогенна смес. Прибавяйте водата постепенно, за да регулирате желаната гъстота, която е добра да бъде малко по-гъста от смес за палачинки.
Сложете намазнен тиган на котлона и когато се нагорещи добре, изсипете малко от сместа за блата. От полученото количество трябва да изпечете 4 блата (всеки блат да е малко по-голям от дланта на ръката ви).
Кремът се приготвя от протеина, натуралното какао, сока от бъз и малко вода до получаване на гъста и лепкава хомогенна смес (разбъркайте всичко с лъжица).
Всяка торта се състои от 2 блата:
първият блат се слага в чинията за сервиране, намазва се с 1 с.л. от крема, след което отгоре се поставя другият блат и отново се намазва с 1 с.л. от крема.
Тортата се поръсва с кокосови стърготини, а по желание може да се украси и със сушени плодове.
Тортата, която ще ви покажа днес, е по повод рожден ден и е кръстена на рожденика. :)
Предварително уточнявам, че количеството на посочените продукти е приблизително, тъй като приготвих тортата "на око" и измислях рецептата в движение.
Необходими продукти
За блата:
200 г сурово кашу
200 г сочни фурми
20 г сурови слънчогледови семки
1 пълна с.л. мед
За крема:
2 банана
3 с.л. домашно сладко от ягоди
20 г чиа семена
20-тина броя тъмни стафиди
За украсата:
15 г неподсладени кокосови стърготини
тъмни стафиди
1 ч.л. натурално какао
Начин на приготвяне
Блат: фурмите, кашуто, слънчогледовите семки и медът се смилат в блендер. Трябва да се получи лепкава смес, от която да се оформи стабилен блат.
Крем: единият банан се пасира с малко вода и сладкото от ягоди*; другият банан се нарязва на кръгчета. Пасираната смес се разделя на 2 равни части - в едната се прибавят 20-те бр стафиди и се разбърква добре.
Сглобяване: блатът се разстила върху подноса за сервиране, като е важно да го оформите като гнездо - по средата ще се сложи кремът.
Върху него равномерно се поръсват семената от чиа. Изсипва се едната част от пасирания банан (тази с добавените стафиди). Отгоре се нареждат резенчетата банан, след което се слага и останалата половина от пасирания банан.
Поръсва се с кокосови стърготини, украсява се със стафиди.
За финал по ръба се минава с натурално какао (през сито).
*може да ползвате и друг вид сладко, да го изключите от рецептата или да импровизирате с друг продукт в крема (авокадо + какао, например).
Честит рожден ден, Пачо!
Бъди здрав!
ПП: Казват, че тортата била уникално вкусна...
Добре де, казват, че тортата била най-вкусната, която са яли...
Коя съм аз, че да отричам? :) :) :)
И не, не съм смятала хранителното съдържание. Има си от всичко и го има по много!
-> Смесвате в голяма купа брашното, канелата, шарлана, яйцата, стевията. Постепенно прибавяте по малко вода и бъркате, докато получите хомогенна смес. ВАЖНО: сместа трябва да е по-гъста от тази за палачинки. Накрая прибавяте содата и лимонената киселина, след което бъркате с плавни движения.
Изсипвате по 1 черпак от сместа в предварително нагорещен тиган. Изпичат се бързо, така че стойте около котлона. :) Не се старайте да правите изящни кръгли форми - колкото по-неравно, толкова по-чаровно (в случая).
Омлет с чушки и тиквички
- 3 яйца
- щипка червен пипер
- сол на вкус
- 1/2 червена / зелена или пъстра чушка
- 4-5 кръгчета тиквичка (предварително изпечена на скара / тиган)
-> В нагорещен и намазнен тиган сложете нарязаната на кръгчета чушка. Оставете да се запече за 1-2 мин, след което прибавете разбитите с червен пипер и сол яйца. Отгоре наредете кръгчетата тиквички.
След като омлетът се запече от едната страна и лесно можете да го отлепите от тигана, обърнете и от другата страна за 30-тина секунди.
Сладки картофи
- 2 бр сладки картофи (батати)
- щипка канела
- течна стевия
-> Обелете картофите и ги нарежете на кръгчета с дебелина около 1 см. Наредете ги в тава, поръсете с канела и течна стевия (не прекалявайте със стевията; може и без нея). Разбъркайте картофите. Пекат се на 200 градуса до омекване (проверете с клечка за зъби).
Печени чушки с подправки
Чушките са дело на мама, признавам. :)
Но са стандартни печени и обелени чушки, подправени с копър, сол, чесън, оцет, мазнина.
