Изкуство. Портрет. Поли

Винаги съм обичала да рисувам с графит и в черно-бяло-сива гама.
Съответно - винаги съм предпочитала черно-бялата фотография пред цветната.

Обичам и цвета, разбира се, и се старая да съм възможно най-цветна.

Но в конкретни случаи, когато пред погледа няма пъстри цветове, той се съсредоточава върху формите и емоциите.

Ето защо предпочитам да рисувам черно-бели портрети. Смятам, че се създава едно прекрасно усещане.

Портретът на Поли не е изключение.
Не я познавам лично, но от снимките й личи, че е едно красиво, младо, позитивно и усмихнато момиче.

Благодаря на близките й за доверието, което ми гласуваха.
Надявам се, че съм допринесла за широка усмивка върху това красиво лице :)

Изкуство. Ели радва близките си

Днес е рожден ден на Ели.
Ели е от онези хора, които не е нужно да познаваш от години, за да разбереш колко добро сърце носят.

По този повод реших точно на тази дата да ви покажа няколко конкретни портрета.

Ели обича да радва хората около себе си и по това съдя от картините, които съм рисувала по нейна идея за близките й.

От Ели за нейния племенник:

От Ели за нейната снаха:

По идея на Ели
за персоналния треньор Никола Ночевски:

(съвместно с приятелка)

Радвам се искрено на такива хора, които искат да направят уникални подаръци за близките си.
Когато показват, че наистина са вложили енергия - независимо дали ще го купят, направят; независимо дали ще е материален подарък или жест.

Ето, например, днес Ели беше оставила почерпка за рождения си ден във фитнеса (тренираме в една зала).
Беше се погрижила почерпката да е здравословна. Което показва загриженост и старание.
Бонбони от натурален черен шоколад, купичка микс от сурови ядки и пълнозърнести бисквитки.
За всеки - по нещо.
Така няма да се чувстваш гузен, че си изял от почерпката.
Няма и да се чувстваш неудобно, ако не си вземеш, защото си на диета... просто, защото нещата са съвместими с повечето диети :)

Бъди жива, здрава и все така добра:) и лъчезарна!

Благодаря за доверието!

Хармония. Изкуство. Нарисувано с... интуиция

Едно от нещата, за които винаги ще съм благодарна - хората, с които ме среща животът.
Никога не знаеш кой на какво може да те научи.

На малко хора се доверявам на 100%. Един от тях, който бих определила като духовен учител, и на когото дължа много, наскоро ми даде съвет:

"Слушай интуицията си. Зарежи начертаните графици. Слушай интуицията си, без значение какъв ще е резултатът. Започни с неща, с които не рискуваш нищо."

Нещо толкова просто, а всъщност - така трудно.
Да се научиш първо кое е интуицията и как да я различаваш от нещата, които знаеш, че "трябва".
Да се научиш дали е истинското усещане, или се заблуждаваш.

Аз смятах, че умея да чувам вътрешния си глас, но като се замислих след тези думи, установих, че го потушавам с предначертаните схеми и планиране.
Да знам какво ще правя всеки конкретен ден поне за седмица напред.
Разграфен до последната минута.
Просто, защото от една моя грешка (да забравя нещо) би имало последствия за много други хора.
Това ме накара да пиша, да имам тефтери, графици. Да организирам всичко и всички.

"Слушай интуицията си!"

Добре, пуснах тото.
След това започнах с рисуването.
Това е малко по-особена тема, тъй като, когато рисувам оставям ръката си да се движи.
Но много често рисувам по поръчка - конкретни неща, точно определени форми и цветове. Така, както ги искат хората. Разбира се, влагам от себе си и от емоциите си, но не е напълно интуиция.

Наближаваше рожденият ден на друг скъп за мен човек - Мария. С нея сме се разбрали - на всеки рожден ден да рисувам картина. Тема: Япония.
До сега винаги съм разглеждала картинки, за да се вдъхновя и да се запозная с културата.

Но тази година си казах: "Нали ще слушаш интуицията си. Не гледай нищо. Застани пред платното и започни да рисуваш."

Така и направих. Без предварителен план какво ще рисувам, как ще го положа в пространството.
Без да знам какви цветове или техники ще приложа.
Без изобщо да знам какъв ще е крайният резултат.

А той стана цветен, живописен, нежен, интересен.
Интуицията създаде образ на гейша, спокойна и заобиколена от топла и студена гама. Допълващи се взаимно. Все пак всички ние имаме топли и студени емоции.

Честит рожден ден, Миме!
Подаръкът ти е рисуван с интуиция!
Тоест - с най-истински чувства :)

Изкуство. Касапинът

Спокойно - няма да има кървави снимки и неподходящи специ.
Касапинът, или Der Metzgermeister, е главен герой в песента на Rammstein - Mein Teil.

A Росен е огромен техен фен. Заклет фен.
Всъщност, и аз ги харесвам много:)

Реших да обединя всички тези елементи в подарък за 31-ви рожден ден на Росен.
Рожден ден - април 2012.
Няколко месеца по-късно той стана Балкански шампион по класически културизъм в кат над 180 см.

Взех за основа негова снимка, на която е показал целеустремения си поглед в тренировките.
Малко зъл поглед, но по душа е невероятно добър.
Реших да вплета всички елементи - на сатъра изписах "касапинът", на етикета на долнището му - цифрата 31, а около него - имената на песента - "Моето парче" (като парче месо) и част от текста: "Ти си това, което ядеш". Емблемата на Рамщайн направих като щампа върху ръкавиците за тренировка.
Идеята ми беше, че касапинът (културист) Росен е целеустремен към своето парче (победа) и ще "посича" наред със сатъра (под сатъра може да влиза всичко това: мускули, постоянство, желание, страст, генетика, хармоничност, симетричност, качество на мускулатура, васкуларизация и т.н. - фактори, необходими за победа).
Така и стана.