Винаги съм обичала да рисувам с графит и в черно-бяло-сива гама.
Съответно - винаги съм предпочитала черно-бялата фотография пред цветната.
Обичам и цвета, разбира се, и се старая да съм възможно най-цветна.
Но в конкретни случаи, когато пред погледа няма пъстри цветове, той се съсредоточава върху формите и емоциите.
Ето защо предпочитам да рисувам черно-бели портрети. Смятам, че се създава едно прекрасно усещане.
Портретът на Поли не е изключение.
Не я познавам лично, но от снимките й личи, че е едно красиво, младо, позитивно и усмихнато момиче.
Благодаря на близките й за доверието, което ми гласуваха.
Надявам се, че съм допринесла за широка усмивка върху това красиво лице :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар