Някои от вас може би знаят, а други сега ще разберат, но обичам да правя сурови бонбони.
И да ги ям, разбира се. :)
Нямам предварителни рецепти, нито черпя идеи от интернет. Представям си комбинациите от продукти в главата си, вдъхновена от нещо или просто така - докато пътувам в трамвая, докато правя кардио...
Ако нямам възможност да експериментирам веднага, си записвам идеята в тефтер, посветен на авторски рецепти.
В другия случай тичам бързо до любимото си квартално магазинче за ядки и сушени плодове и започвам да творя. Суровите бонбони "Херцог" са кръстени на мой приятел, с когото се познаваме от форума на bb-team. Херцог Трън е неговото име там, а бонбоните бяха направени, за да му се отблагодаря за една услуга.
Обичам да благодаря по такъв начин, а съм сигурна, че той се приема добре от хората. :D
Но стига съм ви занимавала с излишни приказки.
Горещо препоръчвам рецептата, защото тя се превърна любима на всеки, който се "осмели" да я направи.
Необходимите продукти са:
кашу
фурми
кленов сироп/мед (или без допълнителна сладост, понеже фурмите са сладки)
чиа семена
натурално какао
разтворимо кафе
кокосови стърготини за овалване
Начинът на приготвяне е изключително лесен и може да го видите тук (заедно с точното тегло на продуктите).
И една жестока идея, която е дело на моята прекрасна приятелка Игличето (с която също се познаваме от въпросния форум... готино, а?): ако не ви се занимава да оформяте топчета и да ги овалвате в кокосови стърготини...
...вземете кухненско фолио, сложете сместа за бонбоните върху него, навийте на руло и оставете в камерата да се замрази. После режете, ядете и ревете! :D
Новата ми страст са дървените кухненски дъски. Но не какви да е!
Не, не са скъпи. Нито пък са направени от ценна дървесина.
Най-обикновени кухненски дъски, които всеки може да намери в близкия магазин за домашни потреби.
Това, което обаче ги прави уникални е моят личен почерк, който слагам с голяма любов, две четки, акрилни бои и малко брокат за блясък.
Идеята ми хрумна много неочаквано, а първото изпълнение последва почти незабавно:
Бях много щастлива от крайния резултат - закачлив, цветен и забавен. Чудесна декорация за една "намигаща" кухня, нали?
Много хора ми дадоха обратна връзка, че са се зарадвали и биха искали да имат такива дъски. Някои хора искаха мъже, други - с пържоли, трети - с баница и т.н.
Първоначално мислех да разигравам сюжета с готина мадама в кухнята и да се върти главно около мусаката (знаете приказката за жената и мусаката, нали?), но след това реших да не се ограничавам само до това.
Последва втора:
И трета:
Четвърта:
Петата скоро ще бъде на път и съм сигурна, че няма да е последната. :)
Измина много време от последната ми публикация тук, но както и преди съм споделяла - вихря се на няколко места, така че не съм спирала да споделям размислите си, опита си и всичко, което ми хрумне. :)
Реших да споделя и тук нещо, което преди време публикувах в личния си профил във фейсбук, защото то е важна част от моята същност.
Защо не искам да се занимавам професионално с културизъм
Напоследък няколко човека ме попитаха дали възнамерявам да се готвя за сцената на някое състезание по фитнес и културизъм в близко или далечно бъдеще.
Вероятно ще продължа да получавам такива въпроси, затова реших да направя опит за кратко публично обобщение на отговорите ми. :)
Краткият отговор е: НЕ
Дългият отговор е прекалено дълъг за такъв тип публикация и вероятно няма да бъде прочетен, затова ще ви го спестя. :)
Ще се опитам да намеря някаква пресечна междинна точка.
Няма да предприема подготовка за такъв тип състезание, защото:
1. Физиката ми не е подходяща за категория "Бикини Фитнес" (а и тя не хармонизира със същността ми), а за да съм конкурентно способна в други женски категории (говоря в наистина конкурентни състезания и прицелване в добро класиране), е нужна намесата на препарати, които по никакъв начин не желая в тялото си и не смятам, че си струват цената. Поне аз не бих я платила. :)
2. Смятам, че женското тяло (умишлено ще наблягам на връзката жена-състезания) МОЖЕ ДА Е и всъщност Е красиво през цялата година и в различните му периоди, стига човек да се грижи за него добре целогодишно. И да - понякога то е подпухнало, понякога обиколките са по-големи, но това не е причина да го мразим (да се мразим), копнеейки по състезателната форма на момичетата от сцената.
3. Напоследък ми се струва, че женските категории (визирам по-леките такива) по-скоро вредят на обикновеното момиче, което се възхищава на състезателките, отколкото да помагат.
Налага се схващането, че момичетата трябва да изглеждат като изваяните модели на сцената през цялата година, а тази форма не може да бъде поддържана целогодишно.
Момичетата, които подражават, започват да ядат все по-малко, все по-небалансирано, да правят все по-изтощителни тренировки (защото виждат, че състезателките даже тренират двуразово) и да вървят срещу женската си същност поради грешна информираност, заблуда и неправилна мотивация.
Не знам защо все по-често режимите на състезателите се определят като "здравословно" и се дават за пример дори на любители? Мисля, че това трябва да спре.
Да, състезателките са красиви. Да, те полагат много труд. Да, те налагат един нереалистичен идеал.
Уважавам ги и се надявам всяка от тях добре да е опознала минусите, а не само плюсовете, да е наясно с цената и да крачи по пътя, защото тя иска и е готова да жертва нещо, а не защото така е "готино". Уважавам и желая успех!
Това, което не се вижда на сцената, зад предимно изкуствените и измъчени усмивки е, че има много болка, много жертви и почти винаги те са неоправдани. Лично мнение.
4. Може би е обществена тайна, а може би много хора не искат да го осъзнаят и да нарекат нещата с истинските им имена, но смятам, че често подобни състезания (говоря отново при жените) стават главна причина за казуси с храната от нездравословен характер (да, имам предвид хранителни разстройства). Виждам това като страничен наблюдател и с простото любителско око. И ми е болно. Не желая да участвам в това.
5. С годините преминах през много етапи. Сега тренирам здраво, храня се добре, наспивам се достатъчно и се съобразявам с месечните сигнали на тялото си, когато е нужно. Не вървя срещу себе си. Снимам се често, защото обичам да запечатвам моменти и се харесвам. Искрено се извинявам се на тези, на които им се струва прекалено.
Снимам се често и през цялата година и публикувам всичко това, за да покажа, че има и друга страна и не е срамно да нямаш фибри на показ и издълбана преса. :) Защото много момичета се срамуват от себе си, защото не изглеждат като фитнес модел/ състезателка в "бикини фитнес". Не е и нужно, ако не го искат. Да, аз съм далеч от идеала за женско тяло, което много момичета имат. Прекалено голяма съм, може би имам и повече мускулна маса, отколкото те смятат за красиво. Това няма значение.
Искам да покажа, че една жена може да се чувства добре в кожата си и да постига прилични резултати, които да поддържа целогодишно (с редуващи се малки спадове и върхове), без да е нужно да се готви за състезание (когато това не й допада) и без да поема излишни рискове, чувствайки се гладна, изморена и нещастна. :)
Ето защо няма да ме видите в такива начинания, като искам да подчертая, че не желая да обиждам никой, както и не омаловажавам ничий труд. Надявам се да става ясно. Изразявам лична позиция спрямо задавани към мен въпроси.
Харесвам някои неща в този спорт, а други изцяло не ми допадат. С удоволствие следя някои състезатели и им симпатизирам, оценявайки труда им. Но аз знам какво стои на заден план, докато много подрастващи момичета не са информирани.
Затова в бъдеще ще се радвам да има по-голяма гласност и да се прави по-добро разграничение между хранителни и тренировъчни програми на състезател, от една страна, и на любител, правещ нещата "за здраве".
