Хранене. Храната - лек или отрова

Не са случайни фразите: "Ние сме това, което ядем" или думите на Хипократ - "Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна!"

За съжаление малко хора осъзнават истинността на тези думи - или ги подминават с лека ръка, мислейки си "да не би да живея вечно", или достигат до тях по по-горчив път.
Защото може и да не живеем вечно, но чрез храната си ще направим съществуването си много по-пълноценно и дълго.

Това е факт, тъй като видът на храната, която приемаме основно, би могла да бъде отговорна както за развитието на болести, така и за изцелението им.

Изборът е важен

В днешно време и особено в по-големите градове (колкото и за напреднали в развитието си да се имат) е много трудно да се намери качествена храна. Промишлеността ни залива със захар, трансмазнини и глутен.
Тези "храни" се купуват, защото са готови, вкусни (вкус, постигнат основно чрез нездравословни методи), не изискват време за приготвяне и са много лесни за похапване на крак в 5-минутната почивка.

Разбира се, има и хора, които се интересуват от това какво ядат - искат да изберат оптималното качество; искат да дадат на организма си всичко необходимо, за да функционира добре. За съжаление тези хора, макар и да не са малко, все още са нищожна част на фона на тъпченето с чипс и полуфабрикати.
Или поне такива са впечатленията ми. Защото, когато погледна по витрините на големите хипермаркети, повече от 2/3 от нещата са заети с консерви, сладки неща, бисквити, шоколади, чипсове, солети, хляб, захар, обезмаслени продукти и т.н.
Все пак търсенето определя предлагането.

Ако хората не търсят боклучавата храна (защото за мен тя е точно така), тя ще залежава по рафтовете, а производителите ще бъдат на загуба.

Изборът на храна е важен. Тя влияе на нервната ни система.

В тялото съществува алкално-киселинен баланс (вече съм споменавала за това ТУК "Зеленчуци, който не яде...") и макар той да е променлив фактор, за да бъде здрав организмът, трябва да се поддържа относително постоянство.

Чрез храната, която приемаме влияем на този баланс (макар това да не става директно; доказано е, че храната не влияе на pH на кръвта, а на телесните течности).

• Ако приемаме прекалено кисели храни (такива, които при разграждането си в организма предизвикват отделяне на хлор, фосфор или сяра); тук влизат и храните, богати на захар и консерванти (който изобилстват на пазара) може да нарушите баланса на течностите в организма, който би трябвало да е с леко алкални стойности на pH или да затрудните работата на буферните системи, които регулират баланса в различните органи.
  Високата киселинност възбужда симпатиковата нервна система и води до разразнение, тревоги, проблеми с храносмилането, подуване и т.н.
  Ацидозата е виновна за главоболие, неразположения (гадене), мускулна слабост, нисък пулс, ацетонов дъх и други нежелани последствия.
• Ако приемаме прекалено алкални храни, може да се достигне до алкалоза. Това също не е добре, но до състоянието се стига много трудно при един здрав организъм. Наблюдават се безпокойство, крампи, недостиг на кислород и други.
  По принцип алкалните храни (плодове и зеленчуци) поддържат парасимпатиковата нервна система и подпомагат доброто храносмилане.
  Но алкалозата е пример, че всяка крайност не води до хубави последствия.

Ето защо са важни поддържането на алкално-киселинния баланс и подборът на балансирано меню - да има както кисели, така и алкални храни.

Вътрешната среда в организма не бива да е киселинна. Нито - прекалено алкална. 

Киселинни храни са и месата и млечните продукти.
Някои хора стигат до крайности да ядат само месо и млечни продукти, но без да приемат зеленчуци и плодове. Мислят си, че се хранят здравословно, а всъщност допринасят за висока киселинност в организма си.

Но и прекаляването с алкалните храни води до силно нарушение в баланса на вътрешната среда.

Изборът на храна е основен. Да подбираме максимално чисти и непреработени продукти, но и да поддържаме алкално-киселинния баланс в норма.Крайности и прекаляване само с алкална или само с киселинна храна, не са желателни, ако искаме да бъдем здрави.

Чрез храната влияем на хормони и процеси

Много хора избират максимата "Живея, за да ям".
А всъщност, за да бъдем здрави, е редно да разменим местата на глаголите: "Ям, за да живея".

Чрез храната си трябва да осигурим нужните белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали, жизнено важни за много процеси в организма.

Знаете, че има незаменими аминокиселини, които си набавяме чрез храната. Те са 8 на брой (метионин, треонин, триптофан, изолевцин, левцин, лизин, фенилаланин и валин.

Триптофанът е необходим за синтезирането на серотонин, подобрява настроението и подпомага за преодоляването на стреса.

Левцинът, от своя страна, стимулира протеиновия синтез в мускулите и т.н. - всяка аминокиселина е важна.

Ако хранителният режим не осигурява достатъчен прием на незаменими аминокиселини, хормоналният баланс може да бъде нарушен.

Ако липсват полезни мазнини, това може да доведе до нарушение в секретирането на хормони, основно полови.

Храната влияе и на емоциите чрез това дали осигурява важни витамини и минерали, или не.

• Истинската храна (месо, риба, зеленчуци, плодове, варива, ядки, студенопресовани олиа, авокадо, тахан, семена) осигурява на тялото наличието на важни вещества и допринася за доброто настроение и здраве.

• Боклучавата храна (консерванти, трансмазнини, захар) води до дисбаланс, нарушение при хормоните, стрес, подтиснатост, дискомфорт.

Изборът е в ръцете на всеки човек. 

Източници:

"Мистерията на женското здраве", Линда Крокет

Алкално киселинен баланс

Аминокиселини

Защо жените имат нужда от мазнини

Изкуство. Рибар

Миналата седмица ви показах Рибарската мечта и се сетих, че имам още нещо по темата.

Самият рибар в действие! Нагазил в студените води, а зад него приказен пейзаж.

Рисувано е през 2011 година върху 4 платна с размер 15х15 см (всяко). Ползвала съм акрилни бои.

Рецепти. Пълнени чушки с паста от карфиол и пиле

Преди известно време ви показах бързите културистични сандвичета.

Днешната рецепта е със сходна комбинация.
Оказа се, че свареният карфиол е много вкусен с червен пипер и зехтин.

В един хубав ден имах по план пилешко месо и карфиол.
Бях изпекла месото, а карфиолът - сварен на пара.
Зеленчуците ми малееха (не знам защо, но винаги всичко ми малее:) ) и реших да добавя чушки.

Големи, зелени, свежи... Идеални за пълнене.
И рецептата за пълнените чушки просто се появи пред очите ми.

Необходими продукти:
За една порция

• 400 г карфиол
• 150 г пилешко месо от бут (без кожа)
• 3 сурови зелени чушки
• 20 мл зехтин
• щипка сол
• 2 щипки червен пипер

Начин на приготвяне, както и снимки на ястието, може да видите в рецептата ми за BB-Team.

Да ви е вкусно! :)

Спорт. Фитнесът не е скучен!

Доста често са ме питали: "Е, не ти ли е скучно във фитнеса? Аз ходих известно време, но ми е много досадно!".
Отговорът ми е отрицателен и, замисляйки се, никога не съм се чувствала отегчена от фитнеса, нито пък се е случвало да ходя с досада.

От самото начало се превърна в една от моите страсти (в спортно отношение - заедно с водната аеробика) и се наслаждавам на всяка една тренировка и на изминалия път.

Но, съгласна съм, едва ли със всеки е така

Намерете своя спорт

Намерете своето щастие. Своето бягство от напрегнато ежедневие.
Намерете своя ключ към здраво тяло и удовлетворение.

Има различни начини за спортуване - намерете този, който ви усмихва, и за който нямате търпение.

Ако сте дали достатъчно време на фитнеса, но все още го определяте като "скучен", или пък ако искате да му дадете втори шанс, но не знаете как, хвърлете око на долните редове.
Ще се опитам да дам няколко насоки.

Фитнесът не е 4х12

Фитнесът не се изчерпва с това да правите по 4 серии в 12 повторения от всяко упражнение.

Нито пък спира до програма от типа: "Първи ден - гърди и трицепс, втори ден - гръб и бицепс, трети ден - рамо и крака, четвърти ден - корем и кардио" или "Кръгова тренировка за цялото тяло през ден".

Смятам, че цял живот няма да стигне, за да се експериментира всичко, което предоставя фитнесът.

Ако спазвате шаблонна програма, чрез която всяка седмица правите едно и също (независимо дали сте я свалили от интернет, или ви е изготвена от "добър" треньор) и която залага основно на работа с машини, то нищо чудно фитнесът да ви се стори скучен.

• Ако не можете да се справите сами, намерете си наистина добър треньор. Как да го изберем? Наистина е важно. Не е достатъчно просто да ходите на фитнес, да давате двадесетолевката си, а в замяна да получавате сухи инструкции: "Направи тук 4 серии, а после там 3 серии".
• Експериментирайте.
  Разбира се - според тренировъчния си опит. Ясно е, че ако сте начинаещ, няма как да се хвърлите на методики за напреднали, но има толкова голяма разновидност за това какво може да правите, че в момента в главата ми настава хаос от възможности.
  Експериментирайте с подредба на упражнения; с протоколи - с различни серии и повторения; с движения - не се ограничавайте до това, всяка тренировка за дадена мускулна група (или цяло тяло) да е една и съща. Едни и същи упражнения, едни и същи серии и повторения, еднакви тежести. Не наизустявайте.
  Това еднообразие няма да доведе до прогрес, нито пък до възторг от фитнеса.
• Четете. Необятна е тази сфера. Всеки път се изумявам колко нови неща могат да се научат. За това, как функционира тялото ти. За това как дадено упражнение влияе върху цяла кинетична верига. И още, и още.

Фитнесът не е скрипец и пек-дек

Идеята ми е, че фитнесът не е само машини и изолирани упражнения.
Много хора правят грешката основната част от тренировката да е заета от движения, изпълнявани на машини.

Смятам, че комбинацията от свободни тежести/собствено тегло + уреди е много благодатна от към разнообразие, експериментиране, резултати.

• Започнете да включвате упражнения със свободни тежести и собствено тегло. Многоставни. Нека те да преобладават на фона на машините.
  Не само, че са по-забавни, но и предоставят по-добра възможност за постигане на целите /независимо дали за мускулна хипертрофия или редуциране на телесни мазнини (което зависи и от хранителния режим)/.
  Хормоналният отговор, който провокират в тялото, е много по-различен от изолиращите упражнения.
  
  А и е доста голямо предизвикателство да видиш на какво е способно тялото ти. В началото може да е трудно, но с времето, когато видиш прогреса, собственото удовлетворение е голямо.
  (Отварям скоба: техниката е важна! Техниката, която следва естественото движение на тялото; техниката, която отговаря на вашите особености; техниката, която премахва риска от контузии.)

Тренирам от една година, а тежестите не помръдват

Случва се и този вариант. Започнали сте една програма и рутинно, без замисляне, си я изпълнявате.
Всеки ден. По протокол. С еднакви тежести.
С времето тялото свиква, става ви по-лесно, но вие не обръщате внимание на това. Гледате да "избутате" тренировката за деня и да отметнете в дневния график спортуването. Свършили сте си работата.

Да, ама не.
Всъщност така просто се раздвижвате, но не прогресирате и рискувате да ви писне до болка.

• Увеличавайте тежестите. Бавно, плавно и спрямо собствените възможности. Нека това увеличение да не е за сметка на техниката. Това е един от критериите.
  Така няма да тъпчете на едно място, а ще прогресирате и ще постигате целите си.
  Виждала съм хора, които искат да качат мускулна маса (или поне така казват), а всъщност нито се хранят добре, нито пък се стараят да провокират този мускул да расте.
• Поставяйте си цели. Реалистични. Изберете си едно движение и си поставете за цел конкретна тежест.
  Нима не е интересно да видите кога ще я постигнете? След което да поставите нова цел?
  Нима не е интересно да се състезавате със себе си?
  Нека това не ви става фикс идея, но е наистина приятно да преодолявате своите собствени граници. 

Ако въпреки тези съвети, отново ходите с нежелание на фитнес или си тръгвате отегчени, то или не сте намерили оптималната формула, или фитнесът не е вашата страст.

Каквото и да правите, правете го с желание и защото наистина го искате.
И, да, тренирайте умно! :)

Изкуство. Рибарска мечта

Не ме бива в риболова.
Всъщност, като се замисля, да съм опитвала най-много веднъж и то преди цяла вечност.

Но много ме бива да се наслаждавам на места, наподобяващи тези от картината за Росен Стоилов.
Той искаше да му нарисувам мечта. Рибарската мечта.
Искаше да има всичко - езерце, река, водопад, водна мелница, 2 лодки, малко кейче, къщичка, дървета, папури, залез. Искаше ярки цветове.
Искаше неговата си приказка.

И я получи.
Надявам се все още да я гледа така, както в първия ден.
Надявам се винаги да му носи радост и успокоение.

А сега: снимки и картинки :)
(100х100 см, акрилни бои)

Рецепти. Тиквичкиииииии! Дайте ги насам!

Много обичам тиквички!

Близкият родственик на краставицата се оказва доста вкусна гарнитура към пържолите:)

Тиквичките са зеленчук с ниска калорийна стойност, но пък с високо съдържание на нужни минерали и витамини.

Повече за тях може да прочетете в статията на Ирена Стефанова за bb-team.org: "Тиквички"

Допадат ми като вкус, а и са алкален зеленчук, което ги прави много полезни за поддържането на алкално-киселинния баланс в тялото.

Тиквичките принадлежат към храни с ОКБ (отрицателен калориен баланс). Съществува теория, че някои храни изискват повече калории за разграждането им, от колкото самите те съдържат.

Ето защо са подходящи при режими за редуциране на телесни мазнини.

Любимите ми рецепти са две - бързи и много лесни. Начинът на приготвяне ще видите в приложеното видео по-долу.

Салата от сурови тиквички

Необходими продукти:

• 2 бр тиквички;
• 2 щипки копър (по-добре пресен);
• щипка морска сол;
• чесън на прах;
• 30 мл оризово олио

* Тази салата си отива не само със свинската ми пържола, но и в комбинация с оризовки :) Вземете натурални оризовка, сложете пласт от салатата отгоре, прибавете парче месо/риба. Става чудесен сандвич.

Запечени тиквички на фурна

Необходими продукти:

• тиквички (5-6 бр);
• 2 щипки копър;
• щипка морска сол;
• чесън на прах;
• 2 щипки сладък червен пипер;
• малко оризово олио (10 мл) - по желание

* По-добре е да овкусите тиквичките с оризово олио след изпичането им. Ако ядете млечни продукти, може да комбинирате тези тиквички с извара. За целта не срязвайте тиквичката на две през средата. Използвайте ленти от цялата й дължина. След като се изпекат, сложете малко козе сирене с натрошени орехи в единия край и завийте останалото ;)

Да преминем към приготвянето им! 

* Ако следите за приети калории - може да пропуснете тези от тиквичките; но не забравяйте да сметнете оризовото олио ;)

Спорт. Фитнес. Аз пък харесвам Смит машината!

Имам чувството, че един от най-мразените уреди във фитнеса, е смит машината.
И как да не е, щом се срещат реплики от рода: "Ако си клякал на смит машина, то това не се зачита".

Аз не смятам така и намирам приложение на смит машината в тренировките си за повечето мускулни групи (основно за квадрицепси и глутеус).

Ето и моята гледна точка.

Какво представлява Смит машината

Смит машината се състои от лост, който е фиксиран в двата си края между вертикални железни релси. Траекторията на движение е една: напълно вертикална.
Уредът е открит през 1950 година от Jack LaLanne и с течение на времето се усъвършенства, докато достигне до съвременния си облик.

Често се смята като ненужна фитнес вещ и много от съветите на специалистите са да не се използва.
И за това си има основание.

Предимства

• предоставя чувство на сигурност - знаем, че лостът е фиксиран и че има ограничители. Така, ако не можем да изпълним дадено движение заради прекалено голяма тежест, изчезва страхът, че можем да се контузим.
• Разнообразие от упражнения - ако се добави пейка с движеща се облегалка, така че да се регулират градусите на наклона; или степер, който да намери приложение в тренировка за долна част и т.н.

Недостатъци

• Фиксираната траектория - вертикалната, не следва естественото движение на тялото и отделните звена в кинетичната верига. Например, когато клякаме, ние не клякаме право надолу, а изнасяме таза назад и надолу. Смята се, че при клякане на смит машина, натоварването върху коленете и долната част на гръбнака може да е изключително голямо. 
• Премахва се участието на асистиращи и стабилизиращи мускулни групи, тъй като лостът е фиксиран и не е нужно да се стабилизира, за да се запази определена траектория и баланс.

Знаете ли?
Всичко това е вярно - и предимствата, и недостатъците.

Смит машината може да бъде по-опасен уред за тези, които не знаят как да я ползват.

Но смит машината може да бъде чудесен способ за постигане на конкретни цели, особено бодибилдинг такива - стига да познаваме тялото си и да променим стойката си така, че да извлечем максимални ползи.

Моята гледна точка

Начинаещи - НЕ!

Против съм ползването на смит машина от начинаещи, които не са заучили правилната техника на движенията със свободни тежести.

Ако не сте клякали до сега с лост на гърба си, то не започвайте да го правите на смит машината!
По-добре е за един начинаещ, да започне от нулата - да усеща натоварването с цялото си тяло; да заучи правилна техника, която да е в унисон с естествения ход на ставите.

Това се отнася и за лежанка, и за раменни преси и т.н.

Напреднали - защо не?

Тъй като в последните две години страстта ми е бодибилдингът, съветите са ми провокирани именно с него.

Ясно е, че ако търсим развитие в силовия трибой или вдигането на тежести, смит машината няма място в нашия тренировъчен план. Или поне според моите виждания.

Но ако сме се концентрирали върху обработката на мускулите и използваме различни похвати, за да постигнем желания вид, то смит-а би могъл да бъде наш приятел:

• ако познаваме тялото си добре; ако умеем да ВЛАДЕЕМ мускулите си по време на работа съзнателно; 
• ако чувството ни за проприоцепция е добре развито; 
• ако умеем да заемаме оптималната позиция, така че костно-ставният апарат да не е потърпевш.

В моите тренировки включвам смит машината и превръщам един от нейните недостатъци в предимство, а именно фактът, че се премахва участието на асистиращи мускулни групи.

По този начин, ако реша, че искам да доизтощя квадрицепсите и вече съм направила базовите си движения, отивам на смит машината.
Заставам така, че стъпалата са ми по-напред от вертикалнта траектория и по начин, които няма да позволи на коленете да минават пред пръстите.
Знам, че движението е изключително изолирано и основната работа идва от желаната мускулна група.
Разбира се, държа гърба в правилна позиция и държа ядрото стегнато.

Ако реша, че искам да "убия" глутеуса, изнасям стъпалата доста напред (така, че да имам усещането, че се облягам на лоста) и заемам широк разкрач.
Клякам надолу, като дупето е изнесено назад. Предварително знам как да застана така, че вертикалната траектория на лоста да е само в мой плюс.

Същото е и за раменните преси.

Харесвам да включвам смит машината като вариант за изолирани упражнения.
Вярвам, че е хубаво да има разнообразие - както свободни тежести и многоставни движения, така и работа на машини и изолирани движения.
Просто внимавам, съобразявам се с тялото си и разчитам на опита си.

Бъдете здрави и тренирайте умно!

Изкуство. Обувките: Нека да е цветно!

Стига черно, стига сиво.
Нека да сме цветни и запомнящи се! :)

Такова е мотото на обувките, които ще ви покажа.
Макар да са на платформа, наподобяват много еспадрилите по изпълнение и използвани материи.
Коноп, платове и достатъчно поле за изява.

Без да се замислям, започнах с цветя - шарени и направени със замах.
Синьо, червено, жълто, съвсем малко черно и тук-там бяло.
Основата е кафеникава, така че цветята изпъкват достатъчно - превръщайки обувките в красив и запомнящ се акцент.

Признавам, имах си и помощник - малкият Мартин, който внимателно ми отваряше капачките на боите и задаваше добре подбрани въпроси, свързани с творчеството ни.

А майка му ще разхожда обувки-уникат :)

Рецепти. Торта "Велфория"

Торта "Велфория"

И сетивата са в еуфория

Юли, 12-ти.
Днес баба Велка става на 81 години.

Да ни е жива и здрава и все така енергична!

Знаете ги бабите и дядовците - никога не искат подаръци, а ако им направиш: "Ееех, бабе, защо си давате парите!". Те не искат предмети, радват се на нас.

Ето защо реших да й направя торта.

Различна торта, приготвена по здравословен начин, но задоволяваща всякакви вкусови претенции.

И така, нека да започваме!

Необходими продукти

За блатовете:

• 4 бр яйца (използвах домашни, но бих ги определила като размер M)
• 250 г фини овесени ядки
• 250 мл кокосова сметана
• стевия на вкус
• канела
• малко вода

За крема:

• 80 г сурово кашу (предварително накиснато за 2 часа във вода)
• 3 банана
• 150 г кокосова сметана
• 2 с.л. слънчогледов тахан
• стевия
• 30 гр кокосови стърготини

За бонбоните:

Направих "Слънчеви хапки", а рецептата за тях може да видите ТУК (единствено махнах какаото).

Начин на приготвяне

Блатове:

Пасирайте всички продукти до хомогенна смес. Сложете тиган на котлона и когато се нагорещи хубаво, започнете да правите... палачинки!:) Старайте се да не се различават много по големина, за да стане по-добре оформена самата торта.

Крем:

Съвсем бърз и лесен - всички продукти се слагат в блендера и след няколко секунди из кухнята се носи приятен бананов аромат. М-м-м - и много кокос!

Бонбони:

Както вече сте се уверили от по-горния линк, "Слънчевите хапки" са бързи и много ефектни.

Сглобяване на тортата

!!! Тук се включват и стафиди - за украса, вкус и интересна текстура при разрязване на тортата.

• Сложете една палачинка в поднос/чиния, в който ще поднесете тортата.
• Намажете я с крема.
• Сложете отгоре стафиди (не прекалявайте).
• Идва ред на втората палачинка, крем и отново стафиди и така, докато сложите и последната палачинка.
• Излейте обилно от крема върху нея, така че да се стече по стените.
• Поръсете с кокосови стърготини, наредете отгоре още малко стафиди.
• Добавете "Слънчевите хапки" - една отгоре, а всички останали - около тортата.
• Завършете с доза артистичност - свежи цветя от домашната градина.

Времето за приготвяне на всичко е около час.

Хранителен състав: Не съм смятала калории и съотношение между белтъци, мазнини и въглехидрати. И знаете ли какво? :) - Няма и да го направя!

Баба не се интересува от това, за нея е важно, че съм я направила аз.

Но е много калорична! Баба каза: "Какво като е калорична? Аз не съм на диета!" :)

Калорична, богата на полезни мазнини. Но и в комбинация с въглехидрати, включително и фруктоза.

Хубавото е, че с тази торта не можеш да прекалиш - едно парче + 1-2 бонбона и си сит "до козирката".

Радост за очите, радост за душата, радост за сетивата.

Велфория! Обичам те, бабо!

В комбинация с ръчно правена картичка и цвете в саксия - за прекрасния двор.



Изкуство. Locura

Знаете, че често се говори за определен период на художниците.
Творбите, нарисувани през този период, се отличават коренно от другите.

Това не е странно - все пак минаваме през различни етапи, повлияни сме от различни емоции и житейски опит. Нормално е тези неща да се вплетат в изкуството.

Аз не се различавам и също имам такива периоди.
Един от най-милите ми е "locura".

Той възникна още по време на ученическите ми години и се състоеше в непрекъснато рисуване на женски лица с очи, но без зеници. Празни и бели.
"Locura" като "лудост" беше и моят творчески псевдоним.
Locura бяха всички мои момичета.

Цветни и пищни коси, бюст на показ.
Загадъчност, страст, мистерия, гняв, ярост и какво ли още не.

Нямам намерение да си правя психологически профил, а и сама не бих могла. Просто ще ви оставя да се насладите на малка част от лудите момичета :)

Спорт. Хранене. Диетата ми не работи!

Диетата ми не работи

Ям по-малко и тренирам повече, а не отслабвам. Защо диетата не работи?

Напоследък често чувам подобни оплаквания: "Ям малко, тренирам, а не мърдам и грам! Защо не отслабвам?"

Истината е, че няма еднозначен отговор, но има много възможности, които всеки сам може да прецени.

Отслабване

Не харесвам думата "отслабвам", но тя трайно се е загнездила в речника ни. Сигурно й е удобно. А може би и ние не искаме да я гоним.
Но кому е нужно да бъде слаб? Самата дума не звучи добре, няма значение за какво се отнася.
Слаба работа. Слаба оценка. Слаба организация. Слабо тяло (аз разбирам "немощно"). Слаби усилия. Слаби резултати...

Вместо да си казваме "на диета съм, за да отслабна", би било по-хубаво да знаем, че сме на диета, защото искаме да направим нещо за себе си. Нещо хубаво - да редуцираме излишните телесни мазнини в рамките на здравословните нива. Тук изключвам състезателните амбиции.

По-малкото е повече. Less is more.

Така. Уточнихме какво искаме - да редуцираме телесните мазнини.
Навсякъде ни казват формулата за това: "Яж по-малко, от колкото изразходваш".

Почват се едни сметки, формули, калкулатори. Изчисляване на калории и орязването им. Планове за стриктни режими и спортни постижения.

И точно тук се крие една от причините, защо диетата не работи.

Много хора си казват: "Ще взема да намаля повече калориите и ще спортувам повече. Бързо ще постигна целта си". Стоп.
По-малкото е повече. Запомнете това.

Факт е, че ще сваляме тегло, когато приетите и усвоени калории са по-малко от тези, които изразходваме.
Това какво тегло ще свалим зависи от съотношението на макронутриентите и като цяло - от симбиозата между храненето и вида тренировки.

Но ако орежем прекалено много калорийния си прием и увеличим физическата активност, не само, че няма да постигнем целта си, но и рискуваме да влошим положението.

Защото тялото ще изпадне в режим на оцеляване, ако приетите и усвоени калории не стигат за покриване на нуждите за нормално функциониране, а на всичкото отгоре е принудено да спортува до изтощение.

Нормално е метаболизмът да се забави, за да се пести енергия. Нормално е диетата да не работи в желаната посока.

Прекалено малко калории и повече физическа активност е лоша комбинация.

Излизането от това състояние става с увеличаване на калорийния прием и със запазване/намаляване на физическата активност (но в никакъв случай - увеличаване).

Липса на баланс

Друга възможна причина би могла да бъде липсата на баланс между отделните макронутриенти.

Варианти:

• белтъчините са прекалено ниски;
• въглехидратите са прекалено високи;
• почти никакви белтъчини, а високи стойности на въглехидрати и мазнини;
• високи стойности на белтъчините, почти никакви въглехидрати, липса на мазнини;

Лично аз смятам, че дори и да сме в нормален калориен дефицит, ако разпределението на макронутриентите не отговаря на нуждите, физическата активност (като тип, честота, обем, интензивност) и начина ни на живот, то в дългосрочен план тази диета ще спре да работи.

Недостатъчен прием на течности

Под течности разбирам вода и домашно приготвен чай (запарка).

Водата е живот и заема огромна част от нашето тяло.

Нуждите от нея се засилват, когато спортуваме и при високи атмосферни температури.

Количеството за всеки е индивидуално, но се смята, че минимумът е 30 мл вода на килограм телесно тегло (без да се има предвид физическа активност).

Липса на разнообразие

Неефективността на дадена диета може да е резултат от еднообразието. Както в тренировъчно, така и в хранително отношение.

Да закусвате всеки ден с яйца, да обядвате всеки ден с пилешко и ориз, да вечеряте всеки ден с телешко и салата - това би могло да доведе до:

• отегчение от диетата;
• непоносимост (алергия) към дадена храна;
• лишаване на тялото от разнообразни витамини и минерали.

Ако тренирате по един и същи начин, без промяна в упражнения, серии, повторения, тежести, то тялото ви ще свикне на натоварването и няма да има стимули за прогрес.

Как да разбера каква е причината при мен?

За съжаление, не се сещам за друг вариант, освен експериментиране. Ще се радвам, ако греша, но практиката ми е показала друго.

Никакви калкулатори на калории не биха могли да изчислят от какво се нуждае тялото ви.

Никакви сметки не биха могли да предположат как ще реагира организмът ви.

Експериментирането, себепознанието, обогатяването на знанията от достоверни източници, търпението - това са едни от начините, по които да разберем защо диетата не работи.

Ще дам няколко примера, за да онагледя какво имам предвид.

• Ако спазвате даден режим (хранителен и тренировъчен), но нямате тонус, не сте енергични, не се възстановявате добре (продължителни мускулни трески, болки в мускулите, отпадналост, липса на добър сън и т.н.), то вероятно или приемате прекалено малко калории, или тренирате повече от нужното, или и двете.
  - Увеличете калорийния прием, но запазете физическата активност. Дайте си време. Наблюдавайте се минимум 2 седмици.
  - Не променяйте калорийния прием, но намалете честотата/интензивността на физическата активност. Дайте си време.
  - Опитайте да увеличите протеините, да намалите/увеличите въглехидратите, да увеличите мазнините и т.н. - експериментирайте, но не всичко наведнъж. Правете малки крачки и си давайте време, за да прецените най-добре къде би могла да е причината.
• Ако чувствате отегчение от диетата си, то най-вероятно имате нужда от промяна в нагласата.
  Смятам, че диетата не бива да е нещо мъчително, а напротив - начин на хранене за цял живот, който да допринася за здравето на тяло и дух. Да постигаме целите си, но да бъдем здрави и удовлетворени от това, което ядем.
  - Избирайте натурална храна.
  - Разнообразявайте източниците си на белтъци, мазнини, въглехидрати, фибри. Не зацикляйте на една и съща храна.
  - Приготвяйте си храната сами и сменяйте рецептите. Варете, печете, задушавайте. Слагайте различни подправки, които всеки път променят вкусовете и усещанията.
  - Не гледайте със съжаление витрините с пасти и торти. Кажете си "Аз мога да ги ям, но не искам, не защото съм на диета, а защото не биха донесли нищо положително на тялото ми".
  - Забелязала съм, че най-голямата мъка за повечето хора "на диета", е сладкото. Моля ви, не купувайте готови торти със захар и фондан. Направете си домашни сладости с плодове, ядки, тахан и т.н.

Не се вманиачавайте в сметки. Разбира се, хубаво е да имате представа коя храна какво ви носи, но не прекалявайте.
Хранете се с максимално качествена храна, избягвайте полуфабрикатите.
Гответе.
Хранете се бавно.
Движете се.
Експериментирайте и се наслаждавайте на всяка стъпка.

Изкуство. Направи си картичка: апликации

Днес отново ще ви покажа бърза, лесна и ефектна картичка, която изобщо не изисква умението да рисувате :)

Необходими материали

• 1 лист А4 - хартия от пяна (зелен);
• 1 лист обикновена цветна хартия (зелен);
• парче хартия от пяна в контрастен цвят (оранжево);
• сатенени панделки (екрю);
• мрежа за декорации на цветя (синя);
• по-дебела връзка/конец (сребрист);
• мънисто с дупка;
• игла и конец;
• ножица

Начин на изработка

1. Прегънете големия лист хартия от пяна, така че да се получат корици.
2. Сложете в средата обикновената цветна хартия и продупчете през всичките листа няколко дупки от лявата страна (3 бр).
3. Прокарайте през дупките от сатенените панделки и завържете.
4. От дясната страна направете само една дупка, в средата - от там ще се отваря "книжката". Завържете с дебелата връзка/конец.
5. Идва ред на декорацията отпред. От другите парчета хартия от пяна изрежете кръгчета с различен диаметър. Направете ресни по цялата окръжност. Сложете кръгчетата едно в друго - голямото най-отдолу, след това по-малкото и т.н. В средата на кръгчетата-цвете сложете мънистото и зашийте за предната корица на картичката. Прибавете и мрежата от букети. Листата от пяна са лесни за подобна обработка и дори не е нужна дебела игла.
6. Картичката е готова: ) Остава само да измислите хубаво пожелание и да я подарите с усмивка!

Хранене. Амарант

С Роско не ядем храни, съдържащи глутен и за това с радост експериментираме с нови продукти, които да са добър източник на въглехидрати.
Наскоро открихме амарантa и меко казано сме очаровани.
Което си е повод за радост, тъй като се смята, че не всеки може да го яде и е специфичен на вкус.

Какво представлява амарантът

Амарант (Amaranth) е едногодишно растение, за чиято родина се смята Америка (Централна и Южна) и се слави като храната на ацтеките - т.е., има древен произход.

Съществуват различни разновидности и различно приложение - някои хора използват не само семената, но и листата.

Семенцата са изключително ситни, което улеснява тяхното смилане. На цвят варират от бяло до оранжево. Аз бих ги определила като бледо-жълти.

Цветовете най-често са тъмно- или пурпурно-червено.

Хранителна стойност

За 100 гр суров амарант (семенца)

Калории: 371 ккал

Мазнини: 7 г

Холестерол: 0 мг

Въглехидрати: 66 г

Протеин: 14 г

Витамини

Витамин C: 4.2 мг

Витамин Е: 1.2 мг

Тиамин (витамин B1): 0.1 мг

Рибофлавин (витамин B2): 0.2 мг

Ниацин (витамин B3): 0.9 мг

Витамин B6: 0.6 мг

Фолат: 82.0 мкг

Минерали

Калций: 159 мг

Желязо: 7.6 мг

Магнезий: 248 мг

Фосфор: 557 мг

Калий: 508 мг

Цинк: 2.9 мг

Мед: 0.5 мг

Манган: 3.3 мг

Селен: 18.7 мкг

Данните говорят сами за себе си. Изключително висока хранителна стойност.
Амарантът не само, че е източник на качествени въглехидрати, но има и високо съдържание на протеин. Аминокиселинният профил е добър.
Сто грама от продукта осигуряват значителен процент от дневната ни нужда на важни витамини и минерали.

А фактът, че е храна без съдържание за глутен, я поставя в личния ми топ 10 :)

Повече за амарант може да прочетете: bb-team.org "Амарант" (в тази статия може да видите и различни идеи за консумация)

Източник за хранителния състав: nutritiondata.self.com "Amaranth, uncooked"

Шоколадово кремче от амарант

Това е нашата (съвместно с Роско) рецепта за приготвяне на амарант.

Няма да давам точни стойности, защото ние го направихме в много голямо количество. Съветвам, обаче, ако за първи път ще опитате тази храна, да започнете с по-малко. Защото наистина е много специфична на вкус.

Необходими продукти:

• амарант (семена)
• натурално какао (прах)
• стевия

Начин на приготвяне:

Амарантът се сварява (съотношение с вода 1:2.5) добре. Нужни са около 25-30 мин.

Сложете какаото (2-3 с.л.) и стевията на вкус.
Пасирайте добре. Хубаво е пасаторът да бъде мощен, за да може да се справи с дребните семенца (те се разполовяват).

Става много приятно кремче, което е меко, но се и усещат частичките от семенцата.

Какаото и стевията променят натуралния вкус на амаранта.
Лично на мен ми допадна изключително много и с кеф си изядох всичко.

Приятно творене в кухнята!:)

Хармония. Външен вид. Уважавайте чуждия труд

Днешната ми публикация е свързана със спорта и външния вид.
Хубавото е, че основната ми молба - да уважаваме чуждия труд, може да се приложи и във всяка друга сфера от живота.

Важна е опаковката, а не съдържанието

Това е мотото на съвременното консуматорско общество. А би трябвало да е обратното.

Хората сме много интересни същества. Не обичаме да чуваме лоши неща за себе си, но с лека ръка (уста) правим същото за другите: "Аууу! Тази какъв огромен г*з има!", "Гледай го този - колко е смешен", "Лелеее. Виж я тази, колко големи крака има, като на мъж. Ужасно е!" и т.н.
Гледаме опаковката, а не съдържанието. Критикуваме с лека ръка визията, но не искаме дори да опознаем човека и да вникнем по дълбоко в това, какво стои зад външния му вид.

Всеки има своята история и е хубаво преди да се изкажем грозно, да се опитаме да разберем тази история. Можем да бъдем изненадани от отговорите.

Всеки си има вкус

Факт. Всеки харесва различни неща. И това е хубаво.
Всеки има право да изкаже мнението си, и в това няма нищо лошо.
Знаете ли кое е сбърканото? Начинът, по който се случва.
Онзи, грозният, повърхностният, злобният.
Ако някой ви се струва прекалено мускулест, прекалено кльощав, с прекалено къси крака, с прекалено големи ръце, прекалено мазен и т.н., достатъчно е да кажете: "Просто не е по моя вкус. Не ми харесва". И толкова.
Ако имате критика към този човек, нека тя да е градивна. Ако смятате, че тя ще му бъде от полза - кажете му я, но първо попитайте дали изобщо иска да чуе мнението ви.
Първо разберете миналото му, целите му, желанията му.
Най-простичкото - щастлив ли е този човек с това, което прави.
Би ли помогнало вашето мнение за по-доброто му съществуване? Ако отговорът е "да" - чудесно, продължете подчертаното горно изречение.

Зад всяка визия - история

Хората спортуват по различни причини и за различни цели.
Някои искат просто да се раздвижат, други спортуват с рехабилитационна цел, трети искат тонус и разпускане след работа, четвърти имат да свалят килограми, пети - да качват, шести - по-сериозни спортни цели и т.н.
Всеки се стреми към нещо. Дали е правилно или не, дали го постига по верния път или не, дали ще е добро за него, или не... това е неговият път и неговата цел.
Тръгнал е по този път заради конкретна история. Дали в миналото, настоящето или бъдещето - тази история е там.
Човекът полага труд. Влага някаква емоция, усилие.
Без значение дали ви харесва, уважавайте този труд.
Защото това е крачка. А е важно да правим крачки, нали?
А за посоката? Всеки сам ще разбере дали е към желаната цел.

Защо пиша всичко това?
Защото знам какво стои зад моята визия. Защото знам какво съм изминала. Защото знам труда си.
Писала съм и преди, като тийнейджър бях 94 кг, предимно мазнини (ще видите по-надолу).
Как се е стигнало до този момент и защо изобщо сме го позволили - това е отделен въпрос.
Факт е, че това е моят път и така е трябвало да стане.
Има си и хубава страна.
Преживяла съм всякакви обиди и сравнения, всякакви подигравки. Проляла съм не малко сълзи. Разбрах какви са повечето хора и как отношението им към теб се променя спрямо това дали си дебел или слаб.
Постепенно започнах да минавам през различни трансформации. Научих се да правя нещата не, за да се харесам на някой, а за да се харесам на първо място на себе си.
Да се чувствам удобно в тялото си и то да е в хармония с душата.

Наскоро, съвсем случайно, попаднах на тема в известен български форум. По-скоро женски форум :)
Темата е стара - август 2013 година и в нея се беше развил разговор по повод женската красота и форма.
Една от участничките беше сложила мои снимки и информация като пример, на който се възхищава заради трансформацията. За което й благодаря.
Друга, обаче, беше на друго мнение. Но го беше изразила по гореописания злобен начин.

"Пародия на жена".

Заради мускулите, които съм имала.
Пародия на жена.
Кой определя как трябва да изглежда една жена?
И защо изобщо трябва да има такива критерии?
Ти каква жена трябва да си, за да наречеш друга (която изобщо не познаваш) - пародия?

И на нея й благодаря. Засмях се.
Защото вече не правя нещата заради другите.
Но можеше просто да напише: "Не ми харесва. Прекалено мускулеста е за моите разбирания". И толкова.

Беше засегната и темата за добавките, но смятам, че под "добавки" визират "стероиди". Била съм поредното доказателство, че такава физика не може да се постигне без добавки.
Скъпи специалистки,
първо се научете да правите разлика между това как изглежда тялото на стероиди и без,
второ - опознайте човека, преди да сте толкова сигурни в твърденията си,
трето - поканени сте у нас. Заповядайте за една седмица да видите как се храня, как тренирам, колко обичам и колко съм обичана. Тогава се изказвайте дали съм на "добавки" или дали съм "пародия на жена".

И още нещо. Съгласна съм, че хората, които вземат стероиди, постигат целите си пъти по-лесно и бързо. Но и техният труд е достоен за уважение, защото плащат не малка цена. Защото вълшебно хапче няма. Иска се труд.

Благодаря ви. Но се чувствам повече от жена.
Аз съм щастлива със себе си и с живота, който имам. А вие? С вашия?