неделя, 31 август 2014 г.

Изкуство. Реколта 1943

Платното, което ще ви покажа днес, е рисувано за рождения ден на дядо Стоян през 2013 година.

Дядо е ценител на хубавото вино (а и не само) и като такъв, трябваше да получи подобаваща картина.
Ето защо с мама решихме, че най-подходящо би било буренце с вино, шишета, грозде, още някой друг плод - истинска идилия.

На мен ми хрумна да има и закачлив елемент, които може да видите върху етикета на едната бутилка :)

Приятно е да изненадваш близките си!

вторник, 26 август 2014 г.

Хармония. Здраве - да се овъргаляме в калта

Да се овъргаляме в калта

Здраве и изцеление от Природата

Лечебната кал е изцяло природен продукт, образуван чрез взаимното действие на много фактори: климат, вода, почва, флора и фауна.
Този дар от Природата има много благоприятно въздействие върху човешкия организъм - противовъзпалителни и обезболяващи свойства; подобряване на костната система и метаболизма.

За лечебните свойства на калта се знае от хиляди години, а калотерапията (или пелоидотерапия) в днешно време е широко застъпена - както с рехабилитационна, така и с козметична цел.

Има различни видове кал в зависимост от химичния си състав и мястото на добиване:
  • торфена
  • лиманна
  • минерална
Повече за лечебната кал, различните видове и химичния състав на всеки от тях, може да прочетете в статията на Ирена Стефанова за bb-team.org:  "Кални бани"

Тузлата - релакс и лек

Местността Тузлата се намира в непосредствена близост до гр. Балчик (на около 6 км).
Калта се черпи от две лиманни езера, които са разположени край морския бряг.

Има добри химични и физични качества и се използва като основно средство за лечение в кало-балнеолечебницата.

Повлиява добре на:
  • заболявания на опорно-двигателния апарат
  • заболявания на периферната нервна система
  • заболявания на гръбначния мозък
  • гинекологични проблеми
  • хроничен простатит
  • тромбофлебит
  • кожни болести - екземи, псориазис и други

Отделно, големи ползи могат да се извлекат от минералната вода и комбинирането й с кал и слънчеви бани (функционални разстройства на нервната система; на сърдечно-съдовата система; заболявания на дихателните органи; обменно-ендокринни заболявания; използва се при цялостно укрепване на организма и релаксация и възстановяване на тялото след физическо изтощение).

Личен сблъсък с Тузлата

! Важно: не се наемам да давам медицински съвети, нито това е целта ми с тази публикация. 
В редовете, които предстои да прочетете, споделям личния си опит и впечатления.
Ако решите да приложите лечение с кал за конкретен ваш проблем, обърнете се към лекуващия ви лекар или специализираната болница за калолечение.

Споделям първия си досег с лечебната кал, защото макар и кратък, той ме впечатли значително.

Избрахме Тузлата по препоръка на близък човек (благодаря ти от сърце, Ише) и заради добива на лиманна кал.
Отидохме там заради брат ми - като опит по някакъв начин да повлияем положително на ревматоидния артрит, от който страда.
Но реших да пробвам и аз.

Първото, което ме грабна от Тузлата, е спокойствието, което носи.
Главният път минава през гъста растителност. Имаш усещането, че попадаш на друго място, незасегнато от масовата сеч и урбанизация.
Зеленина, звуци, релакс.
И в непосредствена близост - морски бряг; вълни, галещи малка плажна ивица, покрита с малки мидички и рапани.

Като бонус на всичко това - две големи лиманни езера с дъно, покрито с кал. Лечебна и ценна кал.

Държа да отбележа, че ние не отидохме по предписание на лекар, нито се отбихме през Специализираната болница. Направихме го на своя глава.
Така го усещахме и бяхме проучили нещата.
Но тъй като знам колко рисково е публикуването на подобна информация в интернет, съветвам хората със специфични заболявания да се обърнат към лекуващия ги лекар.
Има особености, които е редно да се спазят.
Например, калта, колкото и да е лечебна, може да не се окаже подходяща за намазване на конкретни зони, в които имате проблеми. И за да не съм голословна, ще дам няколко примера: видях хора, които не намазваха тибията; имаше други, които намазваха само колене, лакти, глезени и китки; трети намазваха цялото си тяло с изключение на слънчевия сплит и щитовидната жлеза и т.н.
Има особености, които е хубаво да бъдат обсъдени със специалист.

И така, да продължа:
мястото е специално и носи неповторим досег с природата.
Надявам се да остане такова и хората да съумеят да го запазят.
Защото, макар и да е забранено изнасянето на калта, нивото й в езерата спада с всяка година (а по принцип, естествено нараства с под 5 мм годишно). 

Калните бани се правят в зона, която е разделена на мъжки и женски плаж (тъй като много хора са чисто голи).
Езерото, в което се къпят, е общо, но в началото си също е преградено със стена.
Има два входа - мъжки и женски.
Входът е 5 лв и с тази такса може да се стои от 9 сутринта до 18 вечерта.
Хубаво е да се използва време със силно слънце.

Процедурата е следната:
Нагряване на слънце и влизане в лиманното езеро, след което се стои по дълго на слънце, за да може да се отпушат порите.
Когато тялото се нагрее добре, се намазва с кал там, където трябва.
Калта се събира всяка сутрин с лодка, след което се слага в по 2 големи вани (за мъжки и женски плаж).

С калта се стои 1 час на слънце. Цветът й изсветлява (обикновено е сив) и самият слой се напуква.

След това отново се влиза в лиманното езеро и калта се отмива.
Това е идеята на процедурите - да се влезе отново в езерото, за да може калта да се върне там, от където е дошла и да се възобнови.

Като финал на процедурата - отново препичане на слънце.
Хората казват, че е добре да се остане с тази вода (да не се отмива и в никакъв случай да не се използва сапун), за да може хубаво да проникне в кожата ценния солен и минерален състав.

Това удоволствие трае 2 часа.
Калта е със специфичен мирис на сяра (развалени яйца), но не е нещо фрапиращо и се издържа лесно.
Усещането е интересно - особено, когато се напука (цялостно опъване на кожата).
Но след като се отмие, е истинска релаксация.

Това, което наблюдавах върху себе си:
Направих 3 процедури, от които се отключи синузита ми (имам хроничен) и в продължение на 2 дни изкарвах непрекъснати секрети. След което всичко спря изведнъж.
Усетих промяна в кожата си и водния метаболизъм - изхвърлих излишна вода, особено от краката (където по принцип си имам проблеми).
С годините съм се научила да усещам всяка промяна в тялото си и определено смятам, че калта ми повлия добре.
Съжалявам, че направих толкова малко процедури.
Но другата година, живот и здраве - повече :)

Това, което усети брат ми:
Проблемът при него е по-сериозен и имаше силна реакция от калта още след първата процедура.
Казват, че това е нормално и е добре (обикновено се наблюдава между 4та и 6та процедура) - значи, че тялото може да се справи с проблема.
Брат ми усети обостряне на болките в конкретни места (стави), които се сменяха всеки ден.
По неговите думи - състоянието му се влоши.
Четох на места, че това е добре и че след процедурите трябва да се даде време на тялото. Да почине и да не се прилагат друг вид лечения.
Също така срещнах информация, че е наложителна почивка между няколко процедури.

Е, поставихме началото и си направихме изводите.
Със сигурност ще идем пак.


Благодаря, че в България имаме такива находища.







петък, 22 август 2014 г.

Спорт. Без фитнес на море

Без фитнес на море

Може и да не е толкова зле

Аз съм от хората, които не могат без фитнес.
Под "фитнес" имам предвид тежести - много и във всякакъв вид (свободни, машини, дъмбели, щанги и т.н.).
Всъщност, не мога и без водата, но на морето тя е в изобилие и не усещам липсата й.
Докато при фитнеса не е така - рядко можеш да намериш място, в което да се чувстваш като у дома си.

Знам, че не можеш целогодишно да тренираш здраво и да очакваш прогрес без да даваш заслужена и премислена почивка на тялото.
Знам, че е хубаво да има разтоварващи периоди, deload тренировки, намаляване на оборотите.
И всичко това с една цел - не само да не загубиш форма, но дори да я подобриш. Да възстановиш машината и да надграждаш.

Знам, но до скоро винаги се чувствах неудобно от факта, че съзнателно няма да тренирам, както обикновено.
От непрекъснати мисли, че фитнесът не е до мен, затварях въображението и креативните си способности.

Защото винаги можеш да спортуваш, където и да се намираш.
Дори и да целиш по-ниска интензивност, но въпреки това да имаш физическа активност, това може да се случи и без фитнес. На морето.

Тази година съм доволна от себе си.
Съзнателно исках да почина от тежките щанги и знаех, че там, където отивам, няма да има хубава зала с всичко необходимо под ръка.
Но не се измъчвах от този факт.
Реших, че на място ще преценя какво да правя - ще се адаптирам според обстановката.

Първата седмица от почивката ми беше на място, което разполагаше  с малка и зле оборудвана заличка. Но стигаше, за да импровизирам с леки тренировки.
Включих и плуване, кросове по плажната ивица и упражнения със собствено тегло.
Част от тези дейности може да видите като снимков материал тук: "Тренировки по време на отпуската" http://www.bb-team.org/articles/4919_trenirovki-po-vreme-na-otpuskata

През втората седмица подобна фитнес заличка беше лукс и заложих основно на собствено тегло. 
Получиха се добри тренировки, които макар и по-леки за мен, допринесоха за стабилни мускулни трески (защото бяха по-различни) и добър тонус.

Освен лицеви опори в стаята и кофички на терасата, включих и кратки (но яки) тренировки на открито.

Ще споделя две от тях.

1. 10х50 м спринтове, последвани от една Табата с клекове (собствено тегло)

За тези, които не знаят, Табата протоколът представлява 20 секунди работа, последвани от 10 секунди почивка. И така 4 минути. През 20-те секунди се стараеш да направиш максимален брой повторения.

Спринтовете ме измориха много. Все пак ги включвам веднъж на две години :) :) и на другия ден имах по-голяма мускулна треска на горната част, от колкото на краката.

2. 10х50 м спринтове, последвани от:
     - 4х50 м ходещи напади, комбинирани с 4х50 м бързо ходене

       - 3 серии глутеус ритници с един крак; до отказ. Намерих си прекрасен камък (много удобен) с неповторима гледка.

     - 4 серии сумо клек със собствено тегло; до отказ.

Доволно :)
На фона на морето, прелитащи чайки и пълно спокойствие.
С нови сили и с копнеж за моята си зала. Но без обвинения към себе си, че съм я изоставила :)

Надявам се да сте изкарали (или да изкарвате) желаната си почивка!


събота, 16 август 2014 г.

Хармония. Изкуството на природата

Повечето от вас сигурно са летели със самолет.
Други сигурно го правят няколко пъти годишно.
Трети вероятно го правят всяка седмица.

Но аз за първи път летях сега, към края на своя четвърт век.
И тъй като това беше първият ми истински птичи поглед, няма как да остана безразлична на изкуството, което е сътворила природата.

Ненадминат артист.
За художниците казват, че дарбата им е дадена от Бог, за да могат да разпространяват лика Му (иконописци и стенописци).
Е, сигурна съм, че четката на Бог е самата Природа.

Неповторими цветове и форми - невъзможност да ги пресъздаде човешка ръка.

Отгоре всичко е различно.
Уникалните извивки на реки и езера.
Пръснатите поляни и ниви с посеви. Подобни на съшити черги в стил "пачуърк".

Планините със своите неравни форми.
Облаците, които като снежнобял памук се разстелят над всичко това.

Дори и сградите, сътворени от хората, изглеждат красиво отгоре.
Виждаш пътищата, които водят до обособени селища.

Виждаш местата, където сушата среща водата.

Виждаш островите - като нереални петна сред синевата.

Виждаш и искаш да попиеш от всичко.

Как може да замърсяваме и унищожаваме нещо толкова съвършено?









Рецепти. БургеРони

Наскоро показах рецептата за БургеРони в bb-team.org, но реших да спомена за него и тук (в случай, че сте любители на месото и сте пропуснали този красавец).

БургеРони е вкусен и полезен, в комбинация с пресни зеленчуци и авокадо.

Яде се с ръце и наслада.

Осигурява достатъчно протеин и мазнини - засищащ е.

Наградете се с него - преди или след яка тренировка.

Необходими продукти и начин на приготвяне: ТУК





Хранене. На All Inclusive в Турция

На All Inclusive в Турция

Хранителен режим: мисия възможна

Често се опитвам да мотивирам хората около мен и да им представям различни варианти, така че хранителният им режим да не пострада по време на почивка.
Разбира се, ако самите те не желаят да пострадат.

Смятам, че ако не си опитал нещо на свой гръб, или ако нямаш сериозни познания или частичен опит в областта, то всичките думи си остават просто думи.
Ето защо ще споделя моето преживяване сред купищата храна на All Inclusive в Турция.

Както вече споменах, всичко зависи от целите и приоритетите ви.

Аз отивам на почивка с идеята, че там ще съумявам да спазвам до голяма степен разбиранията си за здравословно хранене и принципите, които следвам в хранителния си режим.
Не отивам, за да преяждам с каквото ми падне, а след това да се оплаквам от качени килограми и проблеми със храносмилането.
Тази година с Роско решихме да почиваме в Турция (Алания, Анталия, Hedef Beach Resort & Spa хотел).
Избрахме оферта, която беше представена като УЛТРА-ол-инклузив.

Не ме питайте. И до днес не знам какво имат предвид под "ултра".
Може би купищата храна и неограничените количества, които можеш да взимаш (в определени часове).
Смятахме, че по този начин - на шведска маса и с голям избор, все ще съумеем да пригодим предложените варианти спрямо нашето хранене.
И до голяма степен се справихме отлично.

Три основни момента:
  • Няма да повторим дестинацията. Написахме си домашното и ще имаме едно на ум.
    Просто ние не сме туристите, които ще останат доволни в Турция.
    Защото сме "смахнати" и "неплажни билдъри" :)
    Все още се чудя защо съдбата реши да идем там... Може би, за да видим планини от храна; нахални руснаци; купища храна, която се изхвърля (тъжно); пълен контраст между скъпи ходели и бедни къщи.
    Може би, за да се убедим още веднъж, че по-хубаво от дома няма.
  • Ако сте от хората, които искат да идат на място, където да се "пръснат" от вкусна храна - това е вашата оферта.
    Че готвят добре - така е.
    Че е вкусно - няма спор.
    Че се грижат за клиентите си - факт.
    Но дялът на нездравословните рецепти спрямо качествената храна е пъти по-голям.
    Набляга се на евтиното, за да задоволи количеството.
  • Ако искате да контролирате храната си, където и да се намирате, то за вас е място, където ще можете сами да приготвите гозбите си.
    Да знаете какво слагате и как точно го обработвате.

    Ако не ви се занимава с готвене или искате да опитате нещо различни, което обаче да не окаже значителни негативни последици върху изградените ви навици, може да прочетете следващите редове.

Часово разпределение на шведската маса

Ще направя лек коментар, който е базиран изцяло на нашите лични разбирания за "плюс" и "минус".

07:00 - 10:00 ЗАКУСКА
10:00 - 10:30 КЪСНА ЗАКУСКА
Плюс: печени картофи (които ни спасиха); пресни зеленчуци; маслини; пресни подправки; варени яйца; черен чай; вода
Минус: липса на месо, наличие на съмнителен салам; прекалено голям дял на млечни продукти, желета, "зърнени" закуски, хляб; ярко оцветени напитки, наподобяващи степчета е огромни количества

12:30 - 14:00 - ОБЯД
Плюс: печени картофи; варен ориз; нахут; месо/риба; пресни зеленчуци и подправки; маслини
Минус: много от манджите, които съдържаха месо, бяха изключително мазни (със сигурност не са приготвяни здравословно); преобладаваха салати с майонеза; месото беше само пилешко и свършваше бързо; в един ден нямаше и месо, и риба; дълги опашки на скарите

19:00 - 21:00 - ВЕЧЕРЯ
Плюс: Ако отидеш точно в 19:00 в ресторанта, имаш шанс да се уредиш с хубава порция месо или риба (печена или варена); отново пресни зеленчуци и зелени подправки; маслини; ориз; картофи
Минус: Трябва да измисляш предварителни схеми, за да си запазиш маса и същевременно да си пръв на опашката за храна. Вечерята свършва рано и до другия ден сутринта няма от къде да вземеш храна. Между обяда и вечерята има прекалено голяма дупка.

11:00 - 17:00 Beach Bar
Плюс: всеки ден (без един) имаше пиле на грил, което беше накъсано на хапки; вкусни печени чушки и свежи салати
Минус: месото свършваше преди 13:00 (тоест, следобяд няма от къде да намериш мръвка); прекалено много количество кренвирши в кетчуп и пържени картофки

Основен плюс на целия all inclusive: неограничен достъп до напитки; неограничено количество храна, което можеш да вземеш; прясна храна и вкусно сготвена.
Изключително организиран екип в ресторанта. Хората работят много и работата им е тежка.
Въпреки това са внимателни, любезни и бързи.
На моменти ми ставаше жал за тях, защото повечето гости превръщаха пространството около себе си в кочина. Повечето руснаци, да отбележа.

Основен минус: на пръв поглед голямо разнообразие. Всъщност, обаче, основните хранителни продукти са няколко и се правят различни комбинации. Избираха евтините и сезонни такива. Например: нямаше други плодове, освен диня и пъпеш (абсолютно безвкусни) и портокали (лошо качество); зеленчуците бяха основно краставици, чушки, патладжан и домати; месото беше само пилешко и малко застъпено (питах специално за това и ми отговориха, че в този хотел имат проблем с месото); рибата беше най-често херинга, веднъж пъстърва и веднъж скумрия.
Изхвърляха се ежедневно КУПИЩА храна. Истинско разхищение.
Имайки предвид колко хора гладуват, това си е тъжно.
Просто видях с очите си как почти никой не преценява реалните си възможности. Пълнят чиниите с връх, но не изяждат и 1/3 от тях.

Как се справихме ние

Първо и основно: благодарни сме, че си взехме достатъчно телешки протеин (даже можеше и още)!
Радвам се, че си носехме и няколко пакета оризовки, както и сурови ядки, които ни спасиха в първия и последния ден.

Ставахме в 6.30 (без аларма, лягахме си рано), пиехме протеин в стаята и в 7.00 заковавахме в ресторанта.
Тогава нямаше много хора (руснаците, които бяха 99% от летуващите, още спяха след дълги среднощни запои).
Вече бяхме взели дозата белтъчини и на закуска хапвахме печени картофи (много вкусни), хубави зеленчуци и маслини; чаша кафе и/или чай.
В 10 ч. отивахме за още едно хапване. Роско пиеше протеин, а аз най-често бях вегетарианка в това си хранене :D

В 13 ч. на обяд имахме добър избор и като цяло нямам оплаквания. Освен може би това, че много малко храни бяха само задушавани.
Не сме свикнали на готвени манджи с толкова мазно.

Следобед си беше истински проблем... Аз спасявах положението с печени чушки и зеленчуци на корем. Роско отново залагаше на протеин (докато имаше). Понякога успявахме към 15.30 ч да намерим останали парчета месо. Всъщност, бяха точно два такива случая.

В 19 ч. беше голяма битка! Тогава всички са гладни и будни. Имахме стратегия - щом отворят вратите на ресторанта, аз намирах по-отдалечена от тълпите маса и сядах. На стола срещу мен оставях чантата си.
През това време Роско отиваше на лов за месо. Донасяше 2 бр чинии и вече, след като те бяха на масата, се знаеше: "това е запазена маса" :) Можехме спокойно да обикаляме и двамата.
Прицелвахме се към въглехидратите (най-често ориз или нахут). На вечеря аз ги избягвах (така се храня по принцип) и пресните доматки и краставици.

Лягахме си рано и не усещахме глад. Нямаше да е лошо, обаче, ако имаше още едно хранене.

И така, до голяма степен съм доволна.
Не се върнах с +5 кг (както ме уверяваха някои), нито пък развалих формата и стомаха си.
Успяхме с наличните възможности да спретнем един по-близък до разбиранията ни режим.

Не успяхме на 100%, защото много често храната беше повече мазна от необходимото (разбирайте, готвена с лоша мазнина) и нямаше как да знаем дали в някои ястия няма скрит глутен или захар.

Спирам вече с приказките и ще ви оставя на няколко снимки.
Умишлено нито споменах масището със сладки храни, нито пък съм ги снимала.
Повярвайте ми, те предизвикват диабет само като ги погледнеш :)

Предстои ми още едно моренце - нашето си! И този път ще имам условия да приготвям храната си сама. Така, както ми харесва най-много :)










петък, 8 август 2014 г.

Фитнес. Нещата не се изчерпват с подписването на хартийката

Днес ще си говорим за сертификати и курсове, за титли и звания.
Или иначе казано - как се става фитнес треньор.

Имам усещането, че днес всеки втори иска да бъде треньор. В залата те са повече от трениращите, а еднодневните курсове никнат като гъби (добре де, тридневни).
Няма лошо, разбира се, всеки може да прави това, което сметне за добре.
Лошото е, когато нещата се изчерпат с подписването на сертификата. И до там. Развитието спира.

Лесно е да станеш фитнес треньор. Трудно е да бъдеш такъв.

Наистина, за голямо мое съжаление, днес е прекалено лесно да получиш документ, който гарантира познанията ти във фитнес средите.
Буквално с едно щракване на пръсти и вече си персонален треньор.

  • Тридневни или двуседмични курсове, курсове онлайн - бързи стъпки, които срещу определена сума те правят "гуру".
  • Висши заведения - отнема повече време да получиш тапията и уж са засегнати повече часове, но това пак не гарантира качеството.
  • Едно състезание и вече си в голямата игра - все по-често срещана практика. Някой решава, че иска да бъде състезател по фитнес и културизъм. И се подготвя за това.
    Дали с друг треньор, дали самостоятелно; дали с повече стероиди или не - подготовката е на лице, формата - и тя (къде повече, къде по-малко); класирането е факт (понякога в шестицата, а при по-голям набор от фактори - и в челната тройка).
    Супер. Вече сме били на състезание, спокойно можем да се определим като персонален фитнес треньор и да си направим фейсбук страница, с която да рекламираме дейността си. Нека хората видят какво можем.


Не ме разбирайте погрешно. Нямам против получаването на документ за фитнес треньор по този начин.
Имам против мисленето на голяма част от хората, че с изкарването на един сертификат нещата приключват.
Имам против нежеланието на голям процент от треньорите да продължат да се учат, да експериментират, да опитват, да търсят начини да помагат оптимално на клиентите си.

Лесно е да станеш персонален фитнес треньор. Трудно е да бъдеш такъв.
Трудно е да четеш. Трудно е да искаш да надграждаш себе си. Непрекъснато.
Трудно е да опитваш всичко на свой гръб и въпреки това да знаеш, че някъде там има човек, на който тези неща няма да се отразят добре. Някъде там има клиент със специфични особености и тренировките би трябвало да бъдат нагодени според тях.
Трудно е не само да прибираш парите, но да заделяш част от тях за усъвършенстване.
Трудно е да бъдеш отговорен и честен.
Трудно е да се отнасяш към мисията си сериозно и внимателно.
Трудно е да подхождаш индивидуално към всеки човек.
Трудно е да търсиш причина за проблеми там, където на пръв поглед не би трябвало да бъдат.
Трудно е да мислиш.
Трудно е да практикуваш.
Трудно е да бъдеш професионалист.

За мен, да бъдеш фитнес треньор е една голяма отговорност. Голямо призвание.
Защото хората идват при теб с конкретни проблеми и цели.
Разбира се, това дали ще им помогнеш или не, зависи и от самите тях.
Важно е да знаеш, че си направил всичко възможно от своя страна, по оптималния за конкретния случай начин.
Важно е да бъдеш с чиста съвест.
Стига да я имаш.

Времето показва кой какъв е

Факт е. С течение на времето нещата изплуват на повърхността.
Ставала съм свидетел на не малко хора, които сменят фитнес треньора си, защото в продължение на месеци, година, не вървят в желаната посока.
Виждала съм мигновените резултати от тази промяна (когато от "фитнес треньор с диплома" се премине към "фитнес треньор с опит, знания и отношение").
Хората в един момент осъзнават, че са си давали парите на вятъра и че по незнайно какви причини не са успели да ВИДЯТ истината.
За щастие, рано или късно тя все пак побеждава.

Нещата не са само черни

Нещата са и цветни.
Има прекрасни треньори, които вършат призванието си с радост.
Които не спират да се учат, а всеки аспект от работата им доставя истинско удовлетворение.
Има хора, които са отговорни и честни.
Има хора, които наистина помагат и не претупват нещата.
Има хора, за които все още парите не са на преден план.
На преден план е човечността и отношението.
Има, но са малко.

Искаш да станеш персонален треньор? Помисли пак. Готов ли си да БЪДЕШ такъв, или само ИСКАШ?






сряда, 6 август 2014 г.

Рецепти. Сгушило се пиле в морска сол

Тази рецепта е вдъхновена от Джейми Оливър - попаднах на негово видео, в което трупаше ли, трупаше купчина морска сол върху пиле.
Изваждането на пилето след изпичане беше доста ефектен процес.

Реших да опитам и аз!
И чудо - получи се :)

Необходими продукти

  • 1 цяло пиле (би било много хубаво, ако си намерите домашна кокошка - със сигурност вкус и качество ще са ненадминати)
  • 2, 5 пакета морска сол
  • 3 цели сурови яйца
  • щипка босилек
  • 2 щипки сушена мащерка
  • 30 мл зехтин
  • 1 лимон

Начин на приготвяне

  • Изсипете морската сол в голяма купа и добавете суровите яйца. Разбъркайте добре.
  • Вземете тава и сложете малко от солта на дъното (като постелка)
  • Сложете пилето отгоре.
  • Смесете босилека и мащерката, добавете зехтин. С получената смес намажете пилето.
    Нарежете лимона на кръгчета и сложете няколко както върху пилето, така и вътре в него (вътре също може да сложите от подправките).
  • Покрийте пилето с останалата морска сол, така че да не се вижда от никъде.
    Да се получи нещо като "иглу" без вход :)
  • Сложете в предварително загрята на 200 градуса фурна и печете за 2,5 часа на същата температура.
  • Извадете тавата и се пригответе за разчупването на морската сол.
    Тя ще бъде твърда, а пилето отдолу - много горещо.
    Джейми го прави с връх на вилица или лъжица, но на мен ми трябваше нещо по-солидно.
    Добре, че в момента на разчупването Росен се прибра, та ми помогна в мисията "Да извадим пилето от морската сол" 
Да ви е вкусно!!!

Много хора биха се зачудили дали пилето, приготвено по този начин не е прекалено солено.
Същото нещо се питах и аз, преди да опитам.
Оказа се, че месото си взема колкото му е нужно.
Благодарение на спойката с яйцата, морската сол става на здрава коричка след изпичането.
А когато я разбием, виждаме, че нищо не е здраво залепнало по пилето :)

понеделник, 4 август 2014 г.

Изкуство. Ели радва близките си

Днес е рожден ден на Ели.
Ели е от онези хора, които не е нужно да познаваш от години, за да разбереш колко добро сърце носят.

По този повод реших точно на тази дата да ви покажа няколко конкретни портрета.

Ели обича да радва хората около себе си и по това съдя от картините, които съм рисувала по нейна идея за близките й.


От Ели за нейния племенник:

От Ели за нейната снаха:

По идея на Ели
за персоналния треньор Никола Ночевски:
(съвместно с приятелка)


Радвам се искрено на такива хора, които искат да направят уникални подаръци за близките си.
Когато показват, че наистина са вложили енергия - независимо дали ще го купят, направят; независимо дали ще е материален подарък или жест.

Ето, например, днес Ели беше оставила почерпка за рождения си ден във фитнеса (тренираме в една зала).
Беше се погрижила почерпката да е здравословна. Което показва загриженост и старание.
Бонбони от натурален черен шоколад, купичка микс от сурови ядки и пълнозърнести бисквитки.
За всеки - по нещо.
Така няма да се чувстваш гузен, че си изял от почерпката.
Няма и да се чувстваш неудобно, ако не си вземеш, защото си на диета... просто, защото нещата са съвместими с повечето диети :)

Бъди жива, здрава и все така добра:) и лъчезарна!
Благодаря за доверието!




петък, 1 август 2014 г.

Хармония. Спорт и хранене по време на почивка

С нетърпение отброявам дните до голямата лятна отпуска.
Не, защото не харесвам ежедневието си, напротив.
Просто усещам, че тялото ми има нужда от повече слънце, стабилна почивка и рестартиране.

С Роско имахме няколко критерия, по които да изберем мястото.
Основният беше храната.
Търсехме разнообразно меню, варианти на приготвяне и шведска маса през целия ден.
Предимството на това е, че с лекота ще продължим да се храним така, както го правим през цялата година.
Работя с много хора, а много от тях ме попитаха къде и как ще почивам.
Миг, след като споменах "шведска маса", се започваха едни дъъъъълги убеждения как ще се върнем с поне 6 килограма отгоре и как няма друг начин, освен да ядеш до пръсване.

Замислих се. Защо почивката трябва да се асоциира с угощение?
Проблемът не е в предлаганата храна, а в личната настройка.

Да си изясним: какво е за МЕН почивката?

Преди да преминем на темата за спорта и храненето по време на почивката, е редно да изясним на себе си какво очакваме от тази почивка и какво НЕ искаме да се случи след нея.
  • Ако почивката за вас означава да обърнете начина си на живот на 360 градуса, то не се чудете и от обръщането на последствията.
    Няма как да започнем да правим нещо ново, а да очакваме, че всичко ще бъде по старо му.
    - Така, ако преминем на "зърнена диета" (ям, каквото зърна) и спрем всякакъв вид физическа активност; ако прекаляваме със захар, пържено, тестени изделия и алкохол, а същевременно лежим през по голямата част от времето, не бива да очакваме да се върнем в същата форма. Няколкото килца в повече ще са на лице.
    - И обратното: ако водите сравнително застоял начин на живот и по-вредни хранителни навици и решите, че отпуската е времето за нов старт (повече движение, позитивна нагласа, добра храна), който да приложите и след това, бъдете сигурни, че добрите резултати ще дойдат. Може да се звърнете в по-добра форма и себеусещане.
  • Ако отпуската за вас е продължаване на навиците, които имате целогодишно, но на по-бавни обороти, то резултатите няма да са по-различни от това, което обикновено получавате.
    - При нездравословни навици - след отпуската може да се чувствате дори по-уморени.
    - При сравнително здравословен начин на живот - след рестарта може дори да се завърнете с повече сили от всякога.
    Е, разбира се, няма как да избегнем законите - дори и да се храните добре, ако приеманите и усвоени калории са повече, от колкото изразходваните, то вие ще качите тегло. Ако по време на отпуската прекалявате с въглехидратите, па макар и от хубави източници, то няма да е чудна и водната задръжка в повече.
Всичко зависи от това, какъв начин на живот водите. Изяснете си целите и бъдете наясно с последствията.
Не се самообвинявайте, че сте се завърнали с 5 килограма отгоре, ако предварително сте решили, че ще ядете от всичко, понеже "веднъж се живее".

Целогодишно водя активен начин на живот и за мен отпуската е... забавяне. Тялото, като една сложна машина, има нужда от почивка, за да ни служи по-дълго и качествено.
Не става само с натискане в залата на макс. Непрекъснатото форсиране до предела на възможностите, или непрестанното стоене извън зоната на комфорт, без да се осигурят условия за възстановяване, биха били неуспешни.
Ето защо по време на почивката аз... почивам :)
Намалявам интензивността на тренировките, наблягам повече на водата, от колкото на тежестите.
Храня се с качествена храна и се отблагодарявам на тялото си.
Например, миналата година за 1 седмица на морето, направих само 1 тренировка в залата. Всичко останало беше по малко плуване или комплекси от водната аеробика, много слънце, излежаване, по-малко разходки.

Спорт и хранене по време на почивката

Спорт

Много хора искат да продължат да се движат по време на отпускарския сезон, но на мястото, на което отиват, често няма очакваните условия. Визирам конкретно фитнес залата.
В такъв случай е редно да се съобразим с наличното и да го адаптираме спрямо нашите предпочитания.

Има различни варианти:
  • със собствено тегло: комплекси на плажа, в планината, или където и да сте. Този тип физическа активност е лесен и не изисква кой знае какво оборудване. Подбирайте многоставни упражнения, които определят съответен отговор от тялото.
    Клекове, напади, изкачвания на стълби, лицеви опори, лостове (набирания, хоризонтални набирания, коремни преси от вис и т.н.), спринтове и още, и още.
  • с тежести: в много хотели има фитнес зали, които макар и слабо оборудвани, предлагат големи възможности. Опция е (ако сте със собствен транспорт) да натоварите две пудовки в колата или друг вид тежест.
  • разходки - ходенето е толкова полезно. В крайна сметка човешкото тяло не е пригодено да седи. Знаем, че седящата поза води до негативи.
    Използвайте отпуската и времето извън офиса за разходки. Обуйте удобни обувки в планината, разхождайте се боси по пясъка на плажа. Наслаждавайте се на природата.
Хубав вариант е да се прави комбинация от всичко: един ден да се лежи, на втория ден да се направи хубава разходка, на третия ден - упражнения със собствено тегло и т.н.
Аз смятам да направя една разтоварваща седмица. Макар и да разтягам и да се мачкам с фоум ролер, усещам тялото си малко натегнато. Почивка от тежките щанги ще се отрази добре.
Вярвам, че дори ще се завърна по-силна от всякога.
Планирам основно плуване, защото водата помага на съединителната тъкан и отпуска мускулатурата.
Надявам се и на хубави разходки. Но основно... ще лежа :) :) :)

 

Хранене

Пак ще припомня: ако приетите и усвоени калории са повече, от колкото изразходваните, ще качваме тегло.
Какъв ще е видът на това тегло зависи от самата храна, от разпределението на макронутриентите и от това дали има физическа активност.
  • Ако искаме да ядем, но не искаме да се върнем с 5 кг отгоре: увеличете физическата активност.
    Ако ядете повече от обичайното, тренирайте повече от обичайното, за да няма изненади.

    Имайте предвид, че увеличеното спортуване не ви премахва отговорността да давате на тялото си достатъчно градивен материал (протеин) и качествени мазнини.

    Тоест, ако ядете повече от обичайното, но основно въглехидрати (без достатъчно протеин и никакви мазнини) и тренирате повече от обичайното, не се учудвайте на неприятни изненади.
  • Ако искаме да ядем повече от нормалното, но искаме да намалим физическата активност: внимавайте с какъв вид храна прекалявате.

    Щом не ви притеснява това, че ще се върнете с някое килце отгоре, поне следете качеството на храната си. Ако ще прекалявате с нещо, нека това да са риби, меса, салати, ядки. Не наблягайте на тестено, захар, млечни продукти.

    Има и още един вариант, но той (според мен) не се среща често: да сте водели толкова активен начин на живот, че една почивка без движение и със стабилно качествено хранене (дори с + приети калории) да възстанови до такава степен тялото, че да се върнете в прекрасна форма.
Смятам да се възползвам от широката гама месни продукти и обилни салати, които ще предлага избраното място.
Тук-там ще включа някой плод.
Приела съм начина си на хранене като начин на живот.
Това, че не ям купешки сладолед или хляб; това, че не пия алкохол и не си топя ягоди в сметана - тези неща не са мъчение за мен. Това е личен избор. Знам, че не са нужни на тялото ми.
Ето защо храненето по време на отпуската няма да се различава особено.
Ще бъде същото по вид, но адаптирано към по-леката физическа активност.


Та така, мили приятели, всичко е до изясняване на очакванията; себепознание; вътрешна нагласа; цели; опит.

Хармония

Хармонията е важна за доброто същетвуване.
Желая я на всички.

Ето защо, ако отивате на почивка с нагласата, че ще ядете много и от всичко, а не се отделяте от шезлонга, не се самообвинявайте, че не успявате да се вмъкнете в новите дънки.
Не се намразвайте. Така нещата ще станат още по-неприятни.

За това ви съветвам: изяснете си целите и бъдете в хармония с резултатите :) Защото те са били ваш личен избор.

Помислете си какво сте правили на предишната почивка и как сте се чувствали след това.
  • Ако спомените са приятни (отпускане, възстановяване, енергичност, бодрот, радост), направете нещо идентично.
  • Ако връщането назад ви навява негативни емоции (подуване, отпадналост, сънливост, умора), защо не се замислите за промяна - нека тази година не се налага да си почивате след почивката!