вторник, 29 юли 2014 г.

Хранене. Храната - лек или отрова

Не са случайни фразите: "Ние сме това, което ядем" или думите на Хипократ - "Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна!"

За съжаление малко хора осъзнават истинността на тези думи - или ги подминават с лека ръка, мислейки си "да не би да живея вечно", или достигат до тях по по-горчив път.
Защото може и да не живеем вечно, но чрез храната си ще направим съществуването си много по-пълноценно и дълго.

Това е факт, тъй като видът на храната, която приемаме основно, би могла да бъде отговорна както за развитието на болести, така и за изцелението им.

Изборът е важен

В днешно време и особено в по-големите градове (колкото и за напреднали в развитието си да се имат) е много трудно да се намери качествена храна. Промишлеността ни залива със захар, трансмазнини и глутен.
Тези "храни" се купуват, защото са готови, вкусни (вкус, постигнат основно чрез нездравословни методи), не изискват време за приготвяне и са много лесни за похапване на крак в 5-минутната почивка.

Разбира се, има и хора, които се интересуват от това какво ядат - искат да изберат оптималното качество; искат да дадат на организма си всичко необходимо, за да функционира добре. За съжаление тези хора, макар и да не са малко, все още са нищожна част на фона на тъпченето с чипс и полуфабрикати.
Или поне такива са впечатленията ми. Защото, когато погледна по витрините на големите хипермаркети, повече от 2/3 от нещата са заети с консерви, сладки неща, бисквити, шоколади, чипсове, солети, хляб, захар, обезмаслени продукти и т.н.
Все пак търсенето определя предлагането.
Ако хората не търсят боклучавата храна (защото за мен тя е точно така), тя ще залежава по рафтовете, а производителите ще бъдат на загуба.

Изборът на храна е важен. Тя влияе на нервната ни система.
В тялото съществува алкално-киселинен баланс (вече съм споменавала за това ТУК "Зеленчуци, който не яде...") и макар той да е променлив фактор, за да бъде здрав организмът, трябва да се поддържа относително постоянство.

Чрез храната, която приемаме влияем на този баланс (макар това да не става директно; доказано е, че храната не влияе на pH на кръвта, а на телесните течности).
  • Ако приемаме прекалено кисели храни (такива, които при разграждането си в организма предизвикват отделяне на хлор, фосфор или сяра); тук влизат и храните, богати на захар и консерванти (който изобилстват на пазара) може да нарушите баланса на течностите в организма, който би трябвало да е с леко алкални стойности на pH или да затрудните работата на буферните системи, които регулират баланса в различните органи.
    Високата киселинност възбужда симпатиковата нервна система и води до разразнение, тревоги, проблеми с храносмилането, подуване и т.н.
    Ацидозата е виновна за главоболие, неразположения (гадене), мускулна слабост, нисък пулс, ацетонов дъх и други нежелани последствия.
  • Ако приемаме прекалено алкални храни, може да се достигне до алкалоза. Това също не е добре, но до състоянието се стига много трудно при един здрав организъм. Наблюдават се безпокойство, крампи, недостиг на кислород и други.
    По принцип алкалните храни (плодове и зеленчуци) поддържат парасимпатиковата нервна система и подпомагат доброто храносмилане.
    Но алкалозата е пример, че всяка крайност не води до хубави последствия.
Ето защо са важни поддържането на алкално-киселинния баланс и подборът на балансирано меню - да има както кисели, така и алкални храни.
Вътрешната среда в организма не бива да е киселинна. Нито - прекалено алкална. 

Киселинни храни са и месата и млечните продукти.
Някои хора стигат до крайности да ядат само месо и млечни продукти, но без да приемат зеленчуци и плодове. Мислят си, че се хранят здравословно, а всъщност допринасят за висока киселинност в организма си.

Но и прекаляването с алкалните храни води до силно нарушение в баланса на вътрешната среда.

Изборът на храна е основен. Да подбираме максимално чисти и непреработени продукти, но и да поддържаме алкално-киселинния баланс в норма.Крайности и прекаляване само с алкална или само с киселинна храна, не са желателни, ако искаме да бъдем здрави.

Чрез храната влияем на хормони и процеси

Много хора избират максимата "Живея, за да ям".
А всъщност, за да бъдем здрави, е редно да разменим местата на глаголите: "Ям, за да живея".

Чрез храната си трябва да осигурим нужните белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали, жизнено важни за много процеси в организма.

Знаете, че има незаменими аминокиселини, които си набавяме чрез храната. Те са 8 на брой (метионин, треонин, триптофан, изолевцин, левцин, лизин, фенилаланин и валин.

Триптофанът е необходим за синтезирането на серотонин, подобрява настроението и подпомага за преодоляването на стреса.
Левцинът, от своя страна, стимулира протеиновия синтез в мускулите и т.н. - всяка аминокиселина е важна.

Ако хранителният режим не осигурява достатъчен прием на незаменими аминокиселини, хормоналният баланс може да бъде нарушен.

Ако липсват полезни мазнини, това може да доведе до нарушение в секретирането на хормони, основно полови.

Храната влияе и на емоциите чрез това дали осигурява важни витамини и минерали, или не.
  • Истинската храна (месо, риба, зеленчуци, плодове, варива, ядки, студенопресовани олиа, авокадо, тахан, семена) осигурява на тялото наличието на важни вещества и допринася за доброто настроение и здраве.
  • Боклучавата храна (консерванти, трансмазнини, захар) води до дисбаланс, нарушение при хормоните, стрес, подтиснатост, дискомфорт.

Изборът е в ръцете на всеки човек. 



Източници:
"Мистерията на женското здраве", Линда Крокет

Няма коментари:

Публикуване на коментар