Празници = преяждане?
Само такъв вариант ли има
В навечерието на всеки голям празник неизбежно ни заливат със съвети от типа "как да не преяждаме по празниците", "какво да направим, за да останем във форма по празниците".
Питам се - добре, де, защо трябва празниците да се свързват само и единствено с преяждане?
Защо на заден план остава другото - възможността да бъдем със семействата, да се радваме, че сме заедно. Да си хапнем, но разумно.
Да заменим целодневното потракване на вилици и лъжици с разговори.
Защото често липсата на комуникация е проблем.
Питам се - добре, де, защо трябва празниците да се свързват само и единствено с преяждане?
Защо на заден план остава другото - възможността да бъдем със семействата, да се радваме, че сме заедно. Да си хапнем, но разумно.
Да заменим целодневното потракване на вилици и лъжици с разговори.
Защото често липсата на комуникация е проблем.
Не искам да давам съвети на никой, но ще предложа и моята гледна точка.
Утре е Великден.
Да празнуваме възкресението Христово.
Празници = преяждане
Не. Това не е задължителен вариант. Съществуват много други възможности
- Празници = семейство
- Празници = любов
- Празници = доброта
- Празници = движение
- Празници = домашна храна
Да празнуваме възкресението Христово.
Да празнуваме добротата в хората, защото все още я има.
Да празнуваме с надеждата, че ще станем по-добри, по-човечни, по-усмихнати.
Да празнуваме, че имаме семейства и сме заедно.
Да - нека има храна. Нека има козунаци и яйца - символите на празника, но нека те не са основното, заради което ще се съберем на масата.
Сякаш през останалите дни от годината не го правят.
На касите в големите магазини се вият дълги опашки от изнервени хора.
Количките преливат от хранителни продукти, които не само че няма да бъдат изядени, а доста от тях ще бъдат изхвърлени.
И без това поизтънелите български портмонета стават все по-тънки.
Да, смятам, че масово хората прекаляват с покупките.
Би било хубаво да погледнем реално на нещата колко точно можем да изядем.
Обилните трапези са радост за окото и всеки домакин се чувства горд от преливащи и многобройни чинии.
Но замислете се колко от тази храна отива в кошчето, защото се е развалила.
Нека го има това изобилие, но да бъде в по-малки количества.
Смятам, че е много по-добре, ако се съсредоточим върху това от къде ще идват калории.
Домашно приготвената храна с хубави продукти е незаменима.
Тя е и много по-вкусна и хранителна от купешката.
А често дори не може да се прекали, понеже е прекалено засищаща.
От няколко дни се говори за козунаци - един от символите на настъпващия голям празник.
Козунаците ухаят - как да им устоиш.
А защо ли да се дърпаш?
Трудно е да се направи домашен козунак, но пък усещането от това да го сътвориш с двете си ръце, е несравнимо.
Първият козунак, който направих в живота си (и то във време, когато нямах никакви кулинарни влечения) стана прекрасен - пухкав, на конци, ароматен. Може би, защото го правих с любов и старание. Може би, защото така се случва, когато продължаваш традициите в домашната кухня.
Да празнуваме с надеждата, че ще станем по-добри, по-човечни, по-усмихнати.
Да празнуваме, че имаме семейства и сме заедно.
Да - нека има храна. Нека има козунаци и яйца - символите на празника, но нека те не са основното, заради което ще се съберем на масата.
На пазар - като за последно
Забелязвам, че когато настъпи голям празник, хората се втурват да пазаруват като за последно.Сякаш през останалите дни от годината не го правят.
На касите в големите магазини се вият дълги опашки от изнервени хора.
Количките преливат от хранителни продукти, които не само че няма да бъдат изядени, а доста от тях ще бъдат изхвърлени.
И без това поизтънелите български портмонета стават все по-тънки.
Да, смятам, че масово хората прекаляват с покупките.
Би било хубаво да погледнем реално на нещата колко точно можем да изядем.
Обилните трапези са радост за окото и всеки домакин се чувства горд от преливащи и многобройни чинии.
Но замислете се колко от тази храна отива в кошчето, защото се е развалила.
Нека го има това изобилие, но да бъде в по-малки количества.
Веднъж се живее - ще ядем
Има много хора, които "изповядват" тази мъдрост.
Животът е един, ако сега не ядем - кога?
Но същите тези хора изричат съвсем други думи и то още на сутринта след празника: "Ох, преядох! Защо ядох толкова?"
Болки в корема, лошо настроение и обещания "другата година няма да е така"...
Проблемът е в лакомията, от която, признавам, на моменти страдам и аз.
Решението, до някаква степен, би било в това да се прекарва по-малко време на масата и повече - в приказки около нея.
И тук пак идва проблемът с огромните количества храна. Нормално - тя е пред очите ни, след всяка хапка искаме още, и още... докато не свърши.
Вярно е, че от един ден няма да загубим формата си, и съм далеч от тази мисъл.
Но е факт, че масовото преяждане после става повод за лошо настроение, а често - и за самообвинения.
Затова - хапнете от всичко, но без да преяждате. Научете се дали тялото или очите ви са гладни за още.
Наслаждавайте се на храната и дъвчете бавно.
Има време - никой няма да ви изяде порцията.
Колкото и да си говорим, ясно е, че преяждане ще има и всички приказки ще си останат някъде там :)Животът е един, ако сега не ядем - кога?
Но същите тези хора изричат съвсем други думи и то още на сутринта след празника: "Ох, преядох! Защо ядох толкова?"
Болки в корема, лошо настроение и обещания "другата година няма да е така"...
Проблемът е в лакомията, от която, признавам, на моменти страдам и аз.
Решението, до някаква степен, би било в това да се прекарва по-малко време на масата и повече - в приказки около нея.
И тук пак идва проблемът с огромните количества храна. Нормално - тя е пред очите ни, след всяка хапка искаме още, и още... докато не свърши.
Вярно е, че от един ден няма да загубим формата си, и съм далеч от тази мисъл.
Но е факт, че масовото преяждане после става повод за лошо настроение, а често - и за самообвинения.
Затова - хапнете от всичко, но без да преяждате. Научете се дали тялото или очите ви са гладни за още.
Наслаждавайте се на храната и дъвчете бавно.
Има време - никой няма да ви изяде порцията.
Домашно приготвена храна
Смятам, че е много по-добре, ако се съсредоточим върху това от къде ще идват калории.
Домашно приготвената храна с хубави продукти е незаменима.
Тя е и много по-вкусна и хранителна от купешката.
А често дори не може да се прекали, понеже е прекалено засищаща.
От няколко дни се говори за козунаци - един от символите на настъпващия голям празник.
Козунаците ухаят - как да им устоиш.
А защо ли да се дърпаш?
Трудно е да се направи домашен козунак, но пък усещането от това да го сътвориш с двете си ръце, е несравнимо.
Първият козунак, който направих в живота си (и то във време, когато нямах никакви кулинарни влечения) стана прекрасен - пухкав, на конци, ароматен. Може би, защото го правих с любов и старание. Може би, защото така се случва, когато продължаваш традициите в домашната кухня.
Обичайте и бъдете добри
Празниците идват и си отиват.
По време на празниците всички сме добри и усмихнати.
Смирени посещаваме храмовете.
Е, за съжаление, много от младите посещават и дискотеките на Разпети петък, но това е друга тема, която не искам да засягам сега.
Нека бъдем добри не само за няколко дни в годината.
Обичайте се.
Помагайте.
Правете добро, защото то ще се върне. Ако не на вас - на децата ви.
Весели Великденски празници!
По време на празниците всички сме добри и усмихнати.
Смирени посещаваме храмовете.
Е, за съжаление, много от младите посещават и дискотеките на Разпети петък, но това е друга тема, която не искам да засягам сега.
Нека бъдем добри не само за няколко дни в годината.
Обичайте се.
Помагайте.
Правете добро, защото то ще се върне. Ако не на вас - на децата ви.
Весели Великденски празници!
Няма коментари:
Публикуване на коментар