Спорт. Фитнес. Мъжки и женски упражнения

Мъжки и женски упражнения 

Съществува ли такова разделение

Първият ми досег до тренировките с тежести беше заучаване на техниката на клек, лег и тяга. Постепенно събитията се развиха така, че се срещнах със силовия трибой.
Хареса ми. Чувствах се добре и реших да тренирам по трибойски методи.
Да. На мен ми харесваше, но очевидно на повечето ми познати - не. Започнаха се реплики: "Ти си жена. Това е мъжки спорт", "Но как ще вдигаш тежести? Нали ще раждаш?", "Еее, Рони, спри се - ще си прецакаш кръста".
Вербални атаки от всички страни, а аз просто знаех какво искам.

Изясняване на личните си желания

Това е важно. Да разграничите какво искате вие от това, какво искат приятелите ви. Защото, ако целта ви е да угодите на всички - обречени сте на провал.
Първо, защото ще срещнете толкова различни мнения, колкото различни хора попитате.
Второ, защото в това няма смисъл. Все пак идеята е вие да се чувствате добре и да се занимавате със спорта, който ви носи удовлетворение.

Понякога хората просто обичат да си говорят и да си изказват мнението по всякакви въпроси.
Понякога хората не се усещат, че може да обидят някой в старанието си да помогнат.
Понякога хората не се поставят на чуждото място и не се опитват да видят нещата през чуждите очи.

А и за какво им е? По-лесно е просто да кажат: "Не, това не е за теб".
А кое е за мен? И защо не е за мен? Можете ли да ми кажете сериозни причини защо не бива да правя нещо? Обяснени физиологично? 

Ако бях послушала познатите си да НЕ се занимавам със силов трибой, нямаше да:

• опозная тялото си, да видя на какво е способно;
• подобря цялостното си съществуване - чрез това да бъда физически по-силна;
• усетя тръпката от състезанията, емоцията да излезеш на подиума сам със себе си;
• се науча да се състезавам със себе си и да преодолявам собствените си страхове (че тежестта ще ме затисне, че това няма да мога да го направя);
• усетя сладостта от това да победиш (не е задължително да победиш някой, а просто да знаеш, че си успял да постигнеш целите си);

След това дойде моментът на бодибилдинга. Просто исках да опитам нещо друго. АЗ исках.
Продължих да прилагам някой трибойски принципи, защото те винаги ще са ми на сърцето, но включих повече упражнения за различни мускулни групи, започнах да изучавам други подходи.
Забавлявах се.

А хората? Е, те разбира се не бяха съгласни. Тежестите ми бяха по-малки ("не толкова мъжки"), но те не бяха доволни: "Еее, Рони, какво е това пък сега? Ще заприличаш на мъж! Културизмът е за мъже", "Това движение не е за жени", "Защо ти е да правиш толкова упражнения за гърди?".

Вече две години експериментирам и се увличам в бодибилдинга.

Ако бях послушала познатите си да НЕ тренирам културизъм, нямаше да:

• видя колко хармонично може да бъде тялото ми;
• науча за неподозирани мускули;
• постигна външния вид, който ме кара да се чувствам добре, в хармония;
• започна да правя експерименти, да търся кое как действа на тялото и защо едно работи, а друго не;
• да вниквам по-дълбоко в биомеханика и биохимия;
• се запозная с истински приятели;
• срещна любовта на живота си;
• разбера къде съм себе си.

Мисля, че усетихте какво имам предвид. Да си изясните, но истински, какво точно искате вие, какво ще ви направи щастливи.
И каквото и да предприемете - да го правите за собственото си удовлетворение.

Няма мъжки и женски упражнения

Тук ще се постарая да бъда кратка, но достатъчно ясна.
Моето мнение е, че не съществуват мъжки и женски упражнения и такова разделение не бива да съществува. Но за съжаление все още фитнес залите се разделят на "мъжки" и "женски" сектори (съответно - кът с тежести и кардио зона).

Основните разлики при мъжете и жените са в целите и хормоналния баланс. Съответно - резултатите са различни.

Ако един мъж иска да качи мускулна маса и да наблегне на изоставащи мускулни групи, то той ще тренира по начин, провокиращ съответен отговор в тялото. Ще се храни по такъв начин.
Но упражненията, които прилага, може да са същите, каквито и при жена, която иска да тонизира мускулатурата си, да редуцира излишните мазнини, но да избегне прекалената хипертрофия.

Разликата? В начина на хранене и в наличието на тестостерон.

Разбира се, говорим в случаите на натурално трениращи атлети.

Разликата още се крие в това как точно ще бъде структурирана тренировката, какъв подбор от движения ще се избере - ред, серии, повторения, почивки.

Но такова нещо, като мъжки и женски упражнения. Стига.

Правилна техника

Отварям тази точка, защото, ако техниката ви не е правилна, то шансът да покажете на познатите си, че наистина "ще си прецакате кръста", е доста голям.

Правилната техника е в основата на всичко.

Какво визирам под това?

Да изпълнявате движенията така, че да нямате болки и дискомфорт. Да следвате основни принципи при всяко упражнение, но да се съобразите и със собствените си чисто физиологични особености.

Защото при едни хора правилната техника на клек ще изглежда по един начин, докато при други, при които бедрената кост е доста по-дълга (например), техниката на клек ще бъде различна.
Но това не значи, че може да е неправилна.

Ако не можете да се справите сами, потърсете помощта на добър треньор, който ще се съобрази изцяло с вашите особености.

Бъдете щастливи

Бъдете щастливи - чувствайте се добре с начина на трениране, който сте избрали.

Бъдете умни - тренирайте умно и се интересувайте какво и защо правите.

Експериментирайте, за да намерите себе си.